Бианка Белова кара душата да плаче в „Мона“

Книгата на прочутата чешка писателка с български корени е за разделението и болката, белязали света ни днес

Източник снимка: изд. „Изида“

Автор: Бианка Белова

Издателство: „Изида“

Година: 2022

Превод: Деница Проданова

Характеристики: 160 стр. 

Анотация:

Баща й е българин, а тя е една от най-значимите чешки писателки. Невероятният международен успех на „Езеро“, предишната й книга, донесе на Бианка Белова най-големите литературни награди в Чехия и Европа, което логично вдига летвата на очакванията към нея. Но спокойно можем да кажем, че новият й роман „Мона“ е стъпка напред в умението на Бианка Белова да разказва – при това по един нестандартен начин, който се отличава от онова, с което обикновено сме свикнали. Сега Бианка Белова предлага история, пълна с емоции – история, която се развива на непознато за всички ни място, чието име авторката не изрича. Място, което всеки читател открива на картата на собственото си разбиране за света.

Мона е медицинска сестра, която се грижи за жертвите от войната – войници на ръба между смъртта и живота. Всъщност всичко в „Мона“ е някъде на границата на съществуването си… Градът, в който се развива действието; отношенията между Мона и нейния съпруг; дори самата страна и политическата ситуация. И все пак се случва чудо – Мона се влюбва в Адам, млад мъж, почти момче, което изглежда по-различно от останалите пациенти. Всеки миг щастие по страниците на „Мона“ обаче означава много сълзи; всяка прегръдка – болезнени признания. Защото и сърцата на героите в тази книга са разкъсани – както човешките тела, които обгрижва Мона.

 „Мона“ е все пак сладостно четиво – попило аромата на незнайна земя, вкусно като френски макарон, вдъхновяващо като съвършените чувства, които могат да се появят за миг, но оставят следата си цял живот. И книгата прави това – докосва ни и ни оставя сами да доразрешим ребуса, създаден от Бианка Белова.

Писателката, чийто баща е българин, е майстор на необикновената атмосфера – затова всяко изречение в „Мона“ има особен привкус. „Писането ми носи най-голямо удовлетворение в живота„, казва тя в интервю за чешкия вестник „Право„. Пред сп. „Власта“ пък заявява: „Опитвам се да не мисля за читателите, докато пиша. Сядам и не знам какво ще се получи. Но е по-добре да не пишеш нищо, отколкото да създадеш нещо лошо.

Източник снимка: изд. „Изида“

Писателката посвети българското издание на „Мона“ (изд. Изида, превод Деница Проданова) на паметта на баща си –инж. Бечо Бечев, който е роден в Кърджали, живее в Чехия и 25 години работи като звукорежисьор в киноцентъра „Барандов“. Родена и учила в Прага, като ученичка Бианка е прекарвала ваканциите си в България. Първият роман, който написва, така и не вижда бял свят и остава в писателското й чекмедже. Той е посветен на българската й баба – била е кралица на красотата, коронована от самия цар, млада майка, глава на семейство, народен представител, поетеса, но най-вече любеща баба. „Когато си отиде, имах чувството, че сякаш всичко помръкна – усещането за това не ме напуска и до днес.“

Бианка Белова обича до днес България. В същото списание си спомня страната ни така: „Имам много приятели в България, говоря български, готвя български ястия. Баба беше съобразителна жена. Беше родом от родопско село. Прекарала е живота си в грижи за семейството и домакинството и за жалост не е имала възможност да развива литературните и другите си таланти.“

Читателите коментират новата книга „Мона“ с невероятно уважение към таланта на Бианка Белова. Ето няколко мнения от Databazeknih.cz.

 ·       Неразточителна книга, в която не е толкова важен сюжетът, колкото емоциите и атмосферата. Макар че мястото и времето, в което се развиват събитията, не стават известни, всичко ми се струваше добре познато. Тъжно, изпълнено с отчаяние, но също и с нежност.“ (Меланка)

·       Бианка Белова е особена писателка – винаги се влюбвам напълно в историите ѝ.“ (Сакура Луци)

·       Белова е фантастична, що се касае до атмосферата. Истинска, дръзка, изпълнена с тъга история.“ (Вакалик)

·       Прочетох „Мона“ на един дъх. Историята на двама души и това как се срещат животите им, е прекрасно написана. Изглежда тъжно, но може би от моя гледна точка. Във всеки случай стилът на Бианка Белова много, много ми харесва.“ (Габи)

 

 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.