България в гравюрите на Гийом Лежан

Портрет на Гийом Лежан Снимка: Уикипедия

 

Фремският географ, етнограф и историк Гийом Лежан посещава българските земи през 1857 и 1867 година. Пътеписът му „Пътуване из България“ излиза на немски език през 1869 година, а след това е отпечатан на френски и полски език. Важно място в него заемат описанията на археологически паметници и природни забележителности, придружени от майсторски гравюри.

Лежан публикува за първи път гравюра на останките от кулата на Садовецкия манастир, като правилно отнася руините към XIII- XIV век. Гравюрата, пресъздаваща част от крепостната стена на античния Филипопол (по Трихълмието в днешния Пловдив), е интересна и поради това, че сега тази стена не съществува. Така рисунката се явява незаменим източник на възстановяване вида на древната крепост. Лежан обръща особено внимание на българското народно облекло в различните части на страната. Интересът на изследвача е привлечен от живописната носия на една българска селянка от Северозападна България. Престилката ѝ е покрита с ромбовидни орнаменти, а на главата си носи богато украсена шапка. За две от гравюрите са позирали селяни и селянки от Самоковско в типично белодрешно облекло. Поразява гордият вид на тези хора несломени от робството. Няколко от гравюрите в пътеписа на Лежан дават представа за облеклото на мъжете и жените в София преди Освобождението. То се различава от това на обикновеното селско население, но в градската мода са запазени и някои характеристики за традиционната носия черти.

Между останалите гравюри могат да се споменат „Търново- старата българска столица“, „Жетвари“, „Продавач на вода в Русчук“, „Български манастир“ и др. Всички те са важен извор за историята и етнографията на българската нация през втората половина на XIX век.

Този текст е публикуван в сп.”Картинна галерия”, бр. 3 от 1980 година. Автор на статията е Васил Николов.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.