Вдъхновеният живот на Сергей Дягилев

Сергей Павлович Дягилев е роден през 1872 година в село Селищи, Новгородска губерния, където е бил разположен щабът, в който е служил неговият баща капитан Павел Дягилев. Скоро след раждането майка му Евгения Николаевна се разболява и умира. Две години по-късно баща му се ожени за Елена Панаева, която става учителка на Сергей Дягилев. Детството на Дягилев преминава в Санкт Петербург, а след това в Перм, където баща му е назначен за окръжен военен командир. Сергей Дягилев завършва гимназия в Перм, след което става студент в Юридическия факултет на Петербургския университет. В същото време учи и в консерваторията.

След преместването си в Санкт Петербург през 1890 г. Сергей Дягилев започва активна работа в областта на изкуството. Заедно с художника Александър Бенуа основава художественото дружество „Светът на изкуството” през 1898 г. и редактира едноименното списание. Освен списанието Дягилев издава и „Албум с литографии на руски художници“ през 1900 г., както и книги, посветени на творчеството на Исак Левитан и Дмитрий Левицки. В периода 1899-1901 г. Сергей Дягилев е редактор на Годишника на императорските театри. От 1898 г. организира много художествени изложби както в Русия, така и в чужбина. Изложба в Париж, посветена на руската живопис и скулптура привлича голямо внимание през 1906 г. През 1899 г. Сергей Дягилев режисира постановката на балета „Силвия“ в Мариинския театър, която завършва с неуспех. Опитвайки се да актуализира сценографията на балета, той е уволнен през 1901 г. за подкопаване на академичните традиции.

През 1907 г. Дягилев започва да провежда в чужбина „Руски сезони“ – ежегодни представления на руски артисти. Първият сезон е посветен на симфоничната музика (Исторически руски концерти). В концертите взимат участие Римски-Корсаков, Рахманинов, Глазунов, Шаляпин. През 1908 г. започва руският оперен сезон. В Париж е показан „Борис Годунов“ от Мусоргски, а през 1909 г. – „Псковитянка“ от Римски-Корсаков, както и по едно действие от оперите „Руслан и Людмила“ на Глинка, „Юдит“ от Серов, „Княз Игор“ от Бородин. Първият балетен сезон се провежда през 1909 г. Огромният успех на руските артисти води до това, че „Руски сезони“ се провежда в Западна Европа чак до 1913 г. През 1911 г. Дягилев създава постоянна трупа, на която дава името – „Руски балет на Дягилев“, която започва да играе през 1913 г. Трупата с успех завладява сцените в Лондон, Рим, Милано, Мадрид, Барселона, Лозана, Берлин. След избухването на Първата световна война Дягилев премества спектаклите си в САЩ. През 1917 г. трупата се разпада, тъй като по-голямата част от артистите остават в Щатите. Дягилев се завръща в Европа и създава нова трупа, която съществува до смъртта му.

Балетните представления на „Руските сезони“ на Дягилев се превръщат във въплъщение на новите идеи в изкуството от началото на 20 век. В балетните му постановки хореографията и музиката са съчетани с живописта.

За трупата на Дягилев произведения са писани от Игор Стравински, Сергей Прокофиев, Оторино Респиги, Мануел де Фала, Ерик Сати, Габриел Форе, Франсис Пуленк, Дариус Мийо. Режисьори са Михаил Фокин, Вацлав Нижински, Борис Романов, Леонид Мясин, Бронислава Нижинска, Джордж Баланчин.

В балетите са участвали Анна Павлова, Тамара Карсавина, Лидия Лопухова, Вера Карали, Васлав Нижински, Михаил Мордкин. Александър Беноа, Лев Бакст, Николай Рьорих, Александър Головин, Мстислав Добужински, Наталия Гончарова, Михаил Ларионов, Пабло Пикасо, Андре Дерен, Жорж Руо, Анри Матис, Джакомо Бала, Хосе Мария Серт, Морис Утрило, Антоан Певснер, Джордж де Кирико са част от имената, които присъстват в спектаклите на Дягилев под една или друга форма.

Дейността на трупата Дягилев може да се раздели на два периода. Първата, предвоенна (1909–1914), е посветена основно на запознаването на европейската публика с оригиналността на руската национална култура. Основните теми по това време са национални руски балети и балети с ориенталски сюжети като „Шехерезада“ и  „Тамара“. 
От 1914 г. Дягилев поставя балети по музика на съвременни европейски композитори като пряко си е сътрудничил с представители на съвременното изкуство като Пабло Пикасо. Голямо внимание започва да се отделя на музиката, на базата на която се създават балети. Балетите на трупата на Дягилев не само са поставени по музиката на изключителни композитори, но и принудиха композитори от много страни да обърнат внимание на балета, което доведе до появата на много нови значими произведения.
И няколко интересни факта около живота и художествените търсения на Двгилев:
1. Завесата за постановката на балета на Мануел де Фая „Тривърхата шапка“ по поръчка на Дягилев е нарисувана от Пабло Пикасо. За да може публиката да разгледа добре завесата, Дягилев моли композитора да увеличи продължителността на увертюрата с минута и половина.
2. През 1927 г. в Дягилев се заражда идеята за създаване на най-голямото руско книгохранилище в Европа. Той събира автографи на Лермонтов, Жуковски, Глинка, 11 писма от Пушкин и повече от две хиляди редки книги, включително уникални издания.
3. Сергей Дягилев е погребан до гроба на Стравински на венецианския остров Сан Микеле.
4. След смъртта на Дягилев трупата му се разпада. Баланчин заминава за САЩ, където става реформатор на американския балет. Масине, заедно с Василий Воскресенски, основава трупата на Руския балет на Монте Карло, която запазва репертоара на руския балет на Дягилев и в много отношения продължава традициите му. Лифар остава във Франция и става ръководител на балетната трупа на Гранд Опера, оказвайки значително влияние върху развитието на френския балет.
5. Историята на връзката на Дягилев с британската балерина Даяна Гулд е в основата на филма „Червените обувки“ (1948), който се превърна в едно от най-значимите произведения на британското кино.

 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.