Блог за театър, изобразително изкуство, журналистика…

Веронезе- художник на Венеция

Автопортрет (1558 – 63) . Масло, платно 63 х 51 см. Платното се намира в „Ермитажа“ в Санкт-Петербург

Виолета Андреева

Паоло Калиари се ражда прею 1528 година в семейството на каменоделец. Прозвището Веронезе (веронеца) придобива от името на родния си град Верона, който през XVI век влиза в състава на Венецианската република. Творческият му път протича във време, когато италианското ренесансово изкуство изживява своя последен период на развитие, известен като Късен ренесанс. През 1527 година Рим пада под ударите на испанските завоеватели, а през следващите три години е разгромена Флорентинската република. Хуманистичните идеали на Италианския ренесанс намират най-благоприятна почва за последния си разцвет във Венеция, тъй като тя успява да запази политическата си свобода и една относително демократична форма на управление. През втората половина на столетието венецианската духовна и материална култура достигат своя връх на развитие. В града на Сан Марко създават знаменитите си произведения тримата велики живописци Тициан, Тинторето и Веронезе.

Веронезе започва творческия си път през 1551 година с декоративни фрески с алегорични и митологични сюжети във вила Соранца близо до „Кастелфранко“. Две години по-късно е поканен да вземе участие в декоративната украса на Двореца на дожите във Венеция. Веронезе обиква Венеция и остава в нея до края на живота си (1588 г.). Монументално-декоративната живопис в Двореца на дожите е насочена към възхвала на Венеция, на нейните военни и политически успехи. Върху потона в залата на Съвета на десетте Веронезе изписва сцената „Юнона обсипва с дарове Венеция“. Върху сияйното небе над Адриатика се откроява фигурата на богинятам която изсипва щедри дарове- корона, златни монети и др.- в ръцете на на красива венецианка. Тази и още няколко композиции откриват пътя на художника към бляскав творчески подем и признание.

Едно от най-значителните произведения на италианската монументално- декоративна живописса създадените от Веронезе в началото на 60-те години на века фрески във вила Барбаро в Мазер. Върху купола на централната зала той е изобразил главните богове на античната митология, седнали сред облаци. Алегоричните сцени в противоположните части на залата представят годишните сезони. Така напр. Венера, нейният син Амур и Флора олицетворяват пролетта. Заразяващо веселие блика от сцената с Бакхус. С остра наблюдателност и реалистичен подход Веронезе рисува сцени със стопанката на вилата, както и с обикновени хора от народа- конници, музиканти и слуги. С подбора на сюжетите, със свежите си колоритни хармонии, със своеобразната си композиция и радостно настроение фреските във вила Барбаро представляват ликуващ химн на живота. Художникът увенчава края на монументално-декоративната си дейност с грандиозното си платно „Апотеоз на Венеция“ (1578-1585 г.) в Двореца на дожите. На небесния си трон седи Венеция- царицата на Адриатика, тържествена и горда, изобразена като красива жена в пищни одежди. Под групата от богини и алегорични фигури, които я заобикалят, виждаме галерия. В централната ѝ част блестят с красотата си млади патрицианки и първенци на републиката- реалистично пресъздадени образи. Бароковите художници на XVII век възприемат тържествената патетичност и сложната композиционна схема на тази картина и ги налагат като доминиращи в монументално-декоративната си живопис.

Веронезе рисува свои съвременници. В продължение на на целия си дългогодишен творчески път той създава олтарни табла за черкви и манастири , като нерядко се отклонява от традиционната изобразителна схема на религиозния сюжет. Една от най-вълнуващите по своето майсторство творби от този жанр е „Проповед на Йоан Кръстител“ (1560 г.), в която са предадени различните реакции на всеки от слушателите на проповедника.

Нравите и битът на богатата венецианска обществена прослойка, опияняващата я радост от живота, нейният естетически вкус и съзнание за собствената ѝ мощ намират отражение в изкуството на Веронезе. Художникът не поставя акцента върху героите на евангелските легенди. Христос и Мария остават почти незабелязани в прочутата картина „Сватба в Кана Галилейска“ (1563 г.). На откритата веранда, оградена с две редици тоскански колони, са изобразени 138 фигури- седнали на тържествената трапеза или прави около нея. На преден план свири квинтет- сред музикантите откриваме Тициан, Тинторето, Веронезе и Якопо Басано.

През 1573 година Веронезе завършва най-грандиозното си по внушение и размери платно- „Пир в дома на Леви“. Заради смелата светска интерпретация на религиозния сюжет той е призован на съд пред трибунала на Светата инквизиция.

Веронезе показва виртуозна дарба при изграждането на сложни композиции и тържествени сцени и пиршества. Според Сезан „багрите са най-вълнуващият елемент в изкуството на художника“. Дори и сенките в картините му са проникнати от светлина и цветови нюанси. В това отношение художникът предхожда импресионистите от XIX век.

Творчеството на Паоло Веронезе притежава огромно художествено, историко- културно значение. То пресъздава духовната атмосфера на Късния ренесанс в Италия.

Този текст е публикуван в сп.“Картинна галерия“, бр. 3 от 1988 година. Автор на статията е Виолета Адреева.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *