Блог за театър, изобразително изкуство, журналистика…

Домие

Соня Захариева

Оноре Домие е роден на 26 февруари 1808 г. в Марсилия. Баща му подържа мага­зин на рамкаджия-стъклар и реставратор на картини. След детството, прекарано в Марсилия, Домие пристига с родителите си в Париж. Оттук нататък огромният град ще се превърне в житейска школа, в място за изследване, а по-късно и в главна тема за младия художник. Родителите оче­видно нямат много ясни планове относно бъдещето на сина освен по една точка: той трябва възможно най-скоро да започне да помага на семейния бюджет. Ненавършил още 13 години, Оноре бива настанен като разносвач на писма у един съдебен пристав, а по-късно и като прислужник в книжарни­цата на Делоне при Пале Роял. Когато юно­шата решава да напусне и книжарницата, майка му забелязва съкрушено: „Мой бедни Оноре, ти не знаеш какво искаш.“ „Знам — възразява синът. — Искам да рисувам.“

Домие се учи на занаят доста откъслечно и при посредствени художници, а всичко това, което те не са в състояние да му предадат, той получава чрез самообразование, чрез общуване със старите майстори в Лувъра и чрез ония странни пътища на вът­решно обогатяване, познати само на гения. Както често се случва, този период на про­хождане е тягостен, муден — трае около седем години — и с нищо не предвещава блестящо бъдеще.

Домие започва с политически карикатури, които са обнародвани в седмичника „Си­лует“ през 1830 г. Тези произведения са съ­здадени под явното влияние на прочутия по онова време художник Никола-Тусен Шарле. Чуждите влияния ще се проявяват и в след­ващите му творби, а новото, оригинално виждане проличава малко по-късно, когато започва публикацията на портретните шаржове по страниците на сп. „Карикату­ра“. Още с тези първи стъпки Домие не тръгва по лекия път на литографията, пра­вена само за пари, а съвсем спонтанно на­влиза в трудното и несигурно поприще на политическата сатира. Към това го под­тикват и бурните събития на времето, и страстният темперамент, скрит зад една спокойна, почти флегматична външност.

Домие за кратък период създава много политически карикатури, част от които свидетелстват за едно вече самобитно майсторство. Това са графично-експресив­ните и гневно-изобличителни творби, като „Този може да бъде освободен! Той вече не е опасен“, „Свобода на печата“, „Погребе­нието на Лафайет“. „Законодателен търбух“, „Рю Транснонен“ и др. Скоро младият художник е задържан за карикатура срещу Луи Филип и е хвърлен в затвора. Но и след излизането си от затвора, той продължава да работи в областта на политическата литография, като сътрудничи на списания­та „Карикатура“ и „Шаривари“. Поради при­емане на закон, ограничаващ свободата на печата, Домие е принуден да изостави за дълго политическата тема и да се ограничи с битови сцени.

Наред с многото рисунки, художникът съ­здава през това време и прочутите литог­рафии серии „Хора на правосъдието“, „До­брите буржоа“, „Пасторали“ и др. След ре­волюцията от 1848 г. Домие участвува в конкурс с композиция на тема „Република­та“. Една година по-късно обаче Луи Напо­леон извършва държавен преврат и завзема властта — нещо, което художникът вече е предрекъл с някои свои творби.

Цялостен и монолитен във всички творчески области, Домие и в живописта си раз­работва мотиви, вече използувани в скулп­турата и графиката му. Но художникът въ­вежда в живописта си и някои нови теми. Той прави портрети на хора на изкуство­то, отразява съдебните нрави, посвещава много композиции на градското всекидне­вие. Някои други мотиви като че са призва­ни да внесат нотка на разнообразие и весе­лие в този унил делничен свят. Известно е, че Домие е бил чест посетител на теат­ралните представления. Дългата поредица композиции, отразяваща този своеобразен бит, е много интересна. Обширен е и цикъ­лът от произведения, посветени на света на изобразителното изкуство и на литера­турни творби („Дон Кихот“).

Домие многократно включва и в графич­ните, и в живописните си произведения об­рази на деца. Майката, завръщаща се от реката, където цял ден е прала, води за ръка невръстното си дете. И жената, движеща се по улицата с тежък вързоп, също е при­дружавана от детето си. И работничката, поглъщаща врялата супа, кърми пеленачето си. И снажната „Република“ е заобиколена от деца. Често обаче художникът използва детските образи не като детайл, а като център на композицията — „Детско хоро“, „Къпещи се деца“, „Играещи деца“, „Излиза­не от училище“ и др. В такива случаи ком­позицията сякаш се озарява от мека свет­лина и ние усещаме да ни облъхва една не­жност, която е, разбира се, нежността на децата, но също и нежността на художника към децата.

Картината „Излизане от училище“

Домие няма деца. Синът, роден от него­вата Дидин, както нарича жена си, умира още като пеленаче. Но той чувства всич­ки деца като свои, особено децата на бед­ните, обречени от ранна възраст сами да се грижат за себе си и да търсят пътя си сред големия враждебен град. Затова и децата са най-светлите образи в творчеството му. Те са надеждата за нещо по-добро, те са вярата в бъдещето. За тях майсто­рът се бори срещу силите на злото, на тях е посветено цялото му дело.

Към 1873 г. поради крайно отслабване на зрението му художникът прекратява твор­ческата си дейност. На 11 февруари 1879 г. Домие умира.

Повече от век ще мине, преди делото на художника да бъде разбрано и оценено по достойнство. Но Домие никога не е бързал и никога не се е стремял към признание. Хо­рата, орисани за безсмъртие, нямат особе­ни причини да бързат. Днес вече името на майстора е заело мястото си сред имената на великите творци и много от произведе­нията му са добили световна известност.

Този текст е публикуван в сп.”Картинна галерия”, бр. 3 от 1988 година. Автор на статията е Соня Захариева.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *