Еусебио Семпере- художник на лиричния конструктивизъм

Преди няколко години по инициатива на НХГ бе организирана в София първата колективна изложба на съвременни испански художници. Сред тях бе Еусебио Семпере, чието присъствие зрителите вероятно са запомнили с цикъла еднотонни сериграфии „Годишни времена“ и двете кинетични пластики „Подвижно S“ и „Въртяща се колона“. В края на април т.г. долетя от Мадрид тъжната новина за кончината на художника. Но кой е Еусебио Семпере? 

Роден е през 1923 г. в Онил, южноиспанската провинция Аликанте. Преминал професионалното си образование през рисувални училища, сетне през Академията за изящни изкуства „Сан Фернандо“, живял в различни градове и страни, в крайна сметка Семпере се установява в Мадрид, където артистичната атмосфера му позволява да разгърне  напълно своите възможности на автентичен испански художник.

Решаващ за неговото творческо изграждане се оказва престоят му в Париж през периода 1948-1959 г,, когато художникът се пристрастява към изразното начало на конструктивизма и му остава верен докрай. В стриктната дисциплина и строгите канони, които това художествено направление изисква, творецът намира търсения изход за своето изкуство. Водеща фигура там е Виктор Вазарели, с когото Семпере установява добро приятелство. За своя другар Вазарели ще сподели по-късно: „Днес съществуват художници, които задоволяват духовния апетит на съвременния елит, и други, по-малко известни, които се борят за експанзия на изкуството в пространството, във времето и сред обществото; Семпере е един от тази категория художници.“  

Изкуството на Семпере не е само средство за изразност, а по-скоро средство за излизане извън самия себе си, Оригиналността и богатото въображение на художника го нареждат сред най-добрите творци, съчетали традициите и естетическите проблеми в изкуството на нашето време.

На Биеналето във Венеция през 1960г. неговите произведения привличат вниманието на специалистите най-вече с обаянието, излъчващо се от хармонията на цветовете. Оттогава насетне името му ще произнасят с уважение в Париж, Ню Йорк, Виена, Мюнхен, Каракас. Той е един от първите, осъществили в края на 40-те години чисто абстрактни изложби в Испания, когато всякакви авангардни течения се приемат като революционни, противопоставяни на официалната власт.

Като художник-графика Семпере спокойно може да бъде причислен към т.н. „второ поколение“ испански графици след Моро, Дали и Клаве, които обогатиха не само испанското, но и световното графично наследство от последните 20 години.

Проблемите за движението са от основно значение за Семпере, но той не се опитва да ги решава как да е, а се докосва до тях чрез солидни научни познания. Прави опити да придаде пластична представителност на ония физически сили, които определят проекцията на телата в пространството. Като тръгва от геометричната абстракция през оп-арта, търсенето на образа за Семпере е изходна точка в една оптическа връзка. Ето защо структурната функция на всеки знак достига до пълното си значение само в зависимост от динамиката на закодирания символ. Не е ли това доказателство как първичната сила на съзидание и противоречивост предизвиква у твореца обновление на художествените стойности. В повечето случай картината се превръща в една линеарна схема, вместена в кръга на пространствена геометрия. Оттук идват и богатите следи от изкуството на Мондриан, на Кандински, на Жан Арп и Рафаел Сото.

„Една структура представлява система от преобразования и следователно тя налага свои закони“– заявява Семпере. Към това схващане за структурата бихме могли да отнесем неговата скулптура. Чрез нея творецът предлага най-добрата среда за мултипликация на посланието, тя се превръща в продукт на светлината и на пространствено- времевото съотношение. Прекрасна илюстрация на това са както неговите подвижни скулптури, така също и пространствените кинетико- светлинни конструкции.

Художникът посещава два пъти нашата страна и личният контакт спомага за още по-пълно опознаване на твореца и неговите концепции. Без да бъде чужд на характерната национална душевност и силна чувствителност, Семпере е озарен от своя ярка индивидуалност. Първата ни среща стана през 1979 г., по време на самостоятелната изложба на Хосе Кабалеро в София. По-скоро мълчалив, отколкото общителен, но безкрайно любознателен, Семпере говореше малко. „Революцията в изкуството се състои в неговото обновление, в разкриването на нови тайни в живота и в природата– сподели тогава той. – Не бива да я търсим в разпадането ба традицията, нито в липсата на уважение към нашите учители, заради които в крайна сметка трябва да сме във състояние да отправим поглед малко по-далече.“

Неизбежно включван във всички представителни национални изложби зад граница, Еусебио Семпере е автор, който остави свой стил и оригинални пластически решения.

Във фонда на НХГ се съхранява цикълът „Спомен от Алхамбра“ от 11 сериграфии, 2 броя „В памет на Алхамбра“, както и скулптурата „Подвижно S“. Тази пластика е един от най-ярките образци на твореца, подчинена на оптическите ефекти и преливане на реалното и въображаемото движение на цветовете.

Този текст е публикуван в сп.”Изкуство”, бр. 6 от 1985 година. Автор на текста е Димитър Пампулов.

 

 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.