Изобразителното изкуство в Беларус- част 1

Изобразителното изкуството на Беларус през ХХ век е динамично явление в художествената култура в страната. Системните социални трансформации, протичащи в постсъветското пространство, формирането на нови държави, включително на Република Беларус и техният избор за собствен път на развитие принудиха културната сфера да се обърне към внимателно изследване на вътрешния опит в тази област.

Ю. Пан Сапожник-комсомолец 1925

Художествените стилове и тенденции в страната се определят по хронологичен принцип по десетилетия и векове. Един от проблемите на историческия анализ на развитието на съвременната култура в Беларус се крие в изкуствения избор на 1917 г. като отправна точка. Методологическа грешка или откровено невежество често озадачават онези, които започват да изследват художествените процеси на Беларус през ХХ век.

След въстанието от 1905 г. художественият живот на северозападната територия – днешна Беларус – започва бавно да се възражда. По-често се провеждат художествени изложби, разширява се издателската дейност, създават се музеи. Интензивно се развиват регионални художествени центрове – Вилнюс, Витебск, Могилев, Гродно. Изследователите на този етап разкриват взаимното влияние на беларуската, руската, еврейската, украинската и полската култури.

А. Бразер Портрет Ю.Пена 1921

Първата световна война, а след това и Октомврийската революция стават трагични за беларуската култура. Унищожени са повечето имения, дворци и паркове, унищожени са библиотеки, колекции от декоративно и приложно изкуство. 1917 г. е повратна година за живота на голяма част от Европа. Но в изкуството ситуацията е още по-сложна: класическият авангард на Витебск има много общо с футуризма, творчеството на Марк Шагал е по-свързано с парижката атмосфера от началото на века, а не със съветския план на монументална пропаганда. Творчеството на Фердинанд Рущиц и Язеп Дроздович отразява традициите на сецесиона и европейския символизъм. Културното поле на ХХ век включва имена като Казимир Малевич, Владислав Стшемински, Юдел Пенг, Марк Шагал, Михаил Филипович, Роман Семашкевич и др. В началото на века Беларус е имала всички реални възможности да бъде включена в европейските творчески експерименти. До известна степен те са реализирани през 20-те години на миналия век, въпреки че никога не достигат върха на своето развитие.

Процесът на кристализация на модерната беларуска художествена школа продължаваше, но не беше завършен. Особеността на художествения живот на Беларус в началото на 20-те години на ХХ век е, че в източната (съветска) част на Беларус изкуството се развива въз основа на идеите на руския авангард и италианския футуризъм. Най-богат материал на този етап остава конструктивистката архитектура, живопис, плакати и графика. Всичко това е в основата на авангарда на 20-ти век в Беларус. В западната част на Беларус идеите на символизма все още доминираха. Отбелязвайки най-важното за неговото развитие във връзка с руския авангард и украинския модернизъм, е необходимо да се отбележи ролята на беларуската творческа интелигенция във формирането на модерна художествена школа. 

Текстът е поместен в сайта artkurator.com. Статия: http://artkurator.com/articles/XX_ru.html. Превод от руски език: Стефани Стефанова

 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.