Киното и родолюбието като пътеводна светлина

Той е Искрен Красимиров. Роден е на 17 април 1990 г. в Мездра. Завършва гимназия в родния си град, след това взема средно-специално образование с отличие в Частен арт колеж по визуални изкуства – София. Бакалавърска и магистърска степен, съответно „оператор“ и „режисьор“ получава в Нов български университет, а през 2019 г. защитава образователна и научна степен „доктор“ отново в НБУ.

Работил е като оператор-кореспондент от Враца за БНТ-1, БНТ-2 и БНТ-Свят, ТВ7 и NEWS7, Bulgaria on Air, НКТВ Евроком, PRO.BG и др.

Автор е на над 25 игрални, документални и късометражни филми, основател на проекта „Незабравимата България“, с който е провел над 1000 уроци по родолюбие с филмите си за героите в стотици училища, детски градини, музеи, кина, читалища, библиотеки и общини у нас и в чужбина.

Преподавател в НБУ и в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Изнася уроци по родолюбие в училищата в България и чужбина от 2013 г.

 

Представи се с три прилагателни и три съществителни.

Интересен подход! Упорит, старателен и енергичен. История, кино и литература.

 

За какво те вдъхновява киното?

Вдъхновява ме да продължавам делото си най-вече. Но освен това, съм и страстен киноман – гледам често и много, признавам си. Имам слабост най-вече към мистериите, историческите филми и криминалните трилъри.

 

От какво те спасява киното?

О, спасява ме от скуката, особено сега, докато сме под социална изолация. Иначе ме е спасявало през годините от много неща – от простотията, от лоша компания и лоши навици.

 

Кой е любимият ти филмов жанр? И защо?

Вече споменах за жанровете. Имам слабост към историята, още от малък. Както и към решаването на загадки и мистерии. Затова обичам тези три жанра най-вече!

 

От какво има нужда българското кино?

От какво ли не?! На първо място – от истинско висше училище за кино-актьори. Има разни школи напоследък, но са далеч от истината. Имаме нелоши режисьори, сценаристи, оператори, но актьорите… Често казвам, че за мен Китодар Тодоров е единственият истински филмов артист у нас. Другите – без коментар. Така че – да си пожелаем това да се промени! И тогава – киното ни ще свети и ще блести като едничко в цяла Европа, както казва Левски!

 

Следиш ли българското кино? Има ли лента, която те е впечатлила напоследък?

Честно да си призная – не. Така че не ме карайте да си измислям. Последният филм, който гледах в киното, български – „18 процента сиво“ с Рушен Видинлиев, просто ме ужаси. Така че… Да не започваме тази болна за мен тема!

 

Има ли български актьор или режисьор, който да те вдъхновява с работата и личността си?

На първо място моите ментори. Те за съжаление не са актьори или режисьори, а оператори и сценаристи – доц. Христо Тотев, проф. Емилия Стоева, проф. Светла Христова. Това са за мен трите пътеводни звезди в нашето кино. За актьор споменах – Кито за мен е висшата класа у нас. За режисьори – ще премълча…

 

Кои са трите неща, които те описват най-добре като режисьор?

Дисциплиниран, експедитивен и приятелски настроен към актьорите и целия филмов екип. Повечето режисьори гледат „като от върха на Олимп към екипа“, както казва Дейвид Мамет. Но аз не съм от тях. Обичам да съм на едно ниво с хората, в каквато и компания да съм. Дори да съм на по-високо интелектуално ниво от тях – никога не го показвам. Предполагам, затова имам такъв успех именно с децата, когато прожектирам филмите си в училищата у нас и в чужбина.

 

Кога се запали по документалното кино?

Още с първия ми документален филм – „Хляб от Бога, богове от глина“ (2011), преди почти вече 10 години… Времето лети! Та оттогава – почти едно десетилетие документалното кино е моят живот.

 

Колко документални филма имаш заснети в колекцията си?

Ако смятаме всички мои творби – студентски, късометражни, игрални, документални, експериментални – филмите ми са над 50. Само документалните са точно 25. Най-известните, разбира се, са част от моят проект „НЕзабравимата България“, и са посветени на всичките ни герои от Възраждането – от Паисий, през Левски и Райна Княгиня, та до Христо Ботев.

 

За направата на филмите си ти се вдъхновяваш от исторически личности. Как интерпретираш техните образи в днешно време? Зрителят има ли нужда да вижда идеализирани образите на Ботев или Левски?

Както казват моите сценаристи Илиана Минковска и Красимиров Стефанов /по една щастлива случайност и мои родители/, нямаме нужда от икони и легенди днес. Имаме нужда от човешките образи на Левски и Ботев, от „живите“ герои. Именно като такива ги представям и аз в лентите си за тях, които са общо 7 – пет за Ботев и 2 за Левски. И се гордея, че ролите им бяха изиграни блестящо от Филип Филипов и Симеон Владов – съответно Ботев и Левски. И бяха гледани от стотици хиляди хора и у нас и в целия свят.

 

Представяш филмите си пред българските общности в чужбина. Как приемат те филмите ти?

В чужбина винаги е най-вълнуващо, когато гостувам. За пет години посетих над 30 страни в цял свят. Искам да отлича българите в САЩ, Русия и Израел, където може би посрещането беше най-топло и ми се радваха най-много. Както и в цяла Европа, разбира се. Колкото по-далеч от родината си, толкова повече я оценяваш. Винаги има много сълзи, много усмивки. Хората ме прегръщат след края на филмите… Вълнуващо е!

 

В кои държави си представял лентите си?

На четири континента съм бил – Америка, Азия, Европа и Африка. Над 30 страни, като в повечето съм бил по няколко пъти. Англия държи рекорда с над 10 посещения вече там, като само 5 пъти съм бил в Лондон. Иначе най-екзотичната ми прожекция е била в Конго, в Африка!

 

Отвъд работата ти като режисьор, ти преподаваш и на студенти. В кои университети си хоноруван?

Преподавах, за съжаление заради кризата напоследък прекъснах тази си дейност към момента. Изнасям лекции в НБУ и ЮЗУ. Дано, след като се подобрят нещата – от следващата академична година, да се върна.

 

Харесва ли ти работата със студенти?

Повече ми харесват уроците ми по родолюбие, които изнасям с филмите си в училищата пред деца, за да бъда съвсем честен. Но и със студентите е вълнуващо. Особено като си спомня първите ми лекции миналата година – и в София, и в Благоевград беше уникално усещането. Някои от студентите бяха по-възрастни от мен, преподавателят!

 

Работиш ли над нов филмов проект? Разкажи ни нещо повече.

Работя върху нов проект за уроците ми по родолюбие, да, но не искам да разкривам засега подробности. Планирах да започна с него през есента на 2020г, но най-вероятно заради коронавируса нещата ще се отложат малко – за 2021г.

 

Как минава един ден на Искрен Красимиров. Опиши го в три изречения.

По принцип – в път, в уроци по родолюбие, и отново в път. Но в момента – в условията на извънредно положение минава в четене на книги, гледане на филми, писане на мемоарите ми и други подобни занимания. Да се надяваме скоро тази карантина да приключи и да продължим да живеем живота си!

 

Разговорът проведе: Стефанѝ Стефанова

 

 

 

 

 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.