В продължение на век и половина произведенията на Фьодор Достоевски се четат както в Русия, така и в чужбина. Идеите на писателя-философ и неговите литературни техники могат да бъдат намерени както в произведенията на руски автори, така и в английски, европейски и дори японски произведения. А какво е чел самият Достоевски? По-долу ще разберете кои са любимите му писатели.
Европейски писатели
Фьодор Достоевски заобичва литературата още от дете. Чете много чуждестранни писатели, предимно европейски. Сред тях са Данте, Хофман, Дикенс, Шилер. Достоевски често препрочита „Дон Кихот“ от Сервантес и „L’Uscoque“ от Жорж Санд, „Кандид“ от Волтер и „Жил Блас“ от Ален Рене Лесаж, „Клетниците“ и „Последният ден на един осъден“ от Виктор Юго. По-късно в творбите на Достоевски се появяват алюзии на някои сюжети на европейски автори.
Младият писател особено е харесвал стила на Оноре дьо Балзак. Литературната кариера на Достоевски започва с превод на Балзаковия разказ „Йожени Гранде“. Той също така превежда романи на Йожен Сю и Жорж Санд, но те никога не са публикувани.
Достоевски е предпочитал романтични и сантиментални произведения: остри сюжети, драматични сблъсъци, ярки, сложни герои. В произведенията на Жорж Санд, както той по-късно си спомня е „поразен от целомъдрието, най-високата чистота на идеалите и скромния чар на сдържания тон на историята“.
Класическата руска литература
Любимият руски поет на Фьодор Достоевски още от неговото детство е Александър Пушкин. Достоевски е знаел наизуст много от стиховете му. Едно от най-обичаните произведения на писателя е мистичната история „Дама Пика“.
Точно толкова, колкото е обичал поезията на Пушкин, младият писател е обожавал прозата на Николай Гогол. Неговото влияние се проявява още в първия роман на Достоевски, за това говорят социалният сюжет и темата за „малкия човек“ в произведението „Бедни хора“. Изследователите смятат, че Достоевски е първият руски автор, „излязъл от шинела на Гогол“. Николай Некрасов нарича младия писател „Новия Гогол“, след като прочел ръкописа на романа му.
Достоевски харесва романа „Обломов“ на Иван Гончаров и често препоръчвал на приятелите си „Война и мир“ на Лев Толстой. В семейството на писателя, както и в семейството на баща му, имало традиция за провеждане на вечерни четения. Достоевски четял на глас произведенията на руските и европейските класици на децата. Бъдещият писател ги запознавал с Библията. А самият той черпел знанията си от книгата „Сто и четири разказа от Стария и Новия завет”.
Евангелие
Историите за живота на Христос изиграват специална роля в живота на Фьодор Достоевски. За първи път Евангелието попада в ръцете му по време на пътуването му за Омск. В продължение на четири години в затвора в Омск Достоевски чете само Евангелието. Други книги са били забранени в затвора. През целия си живот писателят пази този „осъден” екземпляр на Евангелието, а когато умира, го подарява на сина си Фьодор. Днес книгата се съхранява в Къщата- музей на Достоевски.
Исус Христос става прототип на някои от героите на Фьодор Достоевски, а Евангелието се появява в много от неговите произведения. Евангелието чете и Родион Расколников, образът на Христос става централен в създаването на персонажа на княз Мишкин, Христос се появява и във „Великият инквизитор“, една от основните части на Братя Карамазови.
Библиотеката на писателя, която той събира приживе не е оцеляла. До нас стигна само списък с книги, съставен след смъртта му от Анна Достоевская, негова съпруга. Можете да видите списъка тук: http://az.lib.ru/d/dostoewskij_f_m/text_1980_biblioteka.shtml
Текстът е поместен в онлайн портала www.culture.ru. Статия: https://www.culture.ru/materials/149111/chto-chitayut-klassiki-lyubimye-pisateli-fedora-dostoevskogo. Превод от руски език: Стефани Стефанова
