Оперното бижу Мариана Цветкова за спасението в музиката

Оперната прима Мариана Цветкова е родена в „Града на свободния дух“, културен център на страната след Освобождението- Русе. Завършва висшето си образование в Музикалната академия в София в класа на проф. Илия Йосифов. Неистовата ѝ жажда за усъвършенстване я води до Академията на големия български бас Борис Христов в Рим през 1990 година. Под негово ръководство тя подготвя ролите Елизабет от „Дон Карлос“, Леонора от „Силата на съдбата“, Лиза от „Дама Пика“. През 1994 година Мариана Цветкова заминава за Индиана (САЩ), където работи над гласа си със знаменитата Мартина Аройо. Българката е носителка на множество награди от престижни международни конкурси като Международния конкурс за певци на името на Пучини в Ню Йорк, конкурсът на името на Кралица Елизабет в Брюксел и редица други. Цветкова е отличена с множество награди за заслуги към оперното дело и за неговото развитие. Член е на музикалната фондация „Съливан“, на „Опера Индекс“, на сдружение „Пучини“, както и заместник-председател на фондация „Мартина Аройо“. В репертоара ѝ личат множество композиции на Вагнер, Пучини, Верди…

 

В ролята на Ариадне в Миланската Скала

За какво Ви вдъхновява музиката?

Музиката, във всички нейни проявления е моето хапче за живот. Зарежда ми „батериите“ с любов, страст, мечти, копнеж, сантименти, все нужни за моята артистична натура.

 

От какво Ви спасява музиката?

Спасява ме от грубостта и сивотата на ежедневието, от тъгата и песимизма на околните.

 

Кои са трите неща, които Ви описват най-добре като певица?

Отдаденост, самобитност и нетрадиционализъм.

С децата от вокална група „Слънце“ и тамбурашкия оркестър в град Русе

Без значение дали подготвям значима оперна роля, соло в кантатно-ораториално произведение или песен, която да изпея с малките музиканти от тамбурашкия оркестър на град Русе, се отдавам напълно на музицирането.

Не обичам да имитирам или да се възползвам от чужди умения и интерпретация. Вярна съм на своя усет, който подчинявам 100 % на композитора, както и на диригента, режисьора и пианиста в случай, че им се възхищавам.

Не обичам традицията. Предпочитам изненадите и неочакваните интерпретационни решения.

 

Имали сте възможността да работите с Борис Христов. Какви са впечатленията Ви от него като личност и като певец?

Борис Христов е връх в изкуството на оперната интерпретация! Великолепен глас, вулканичен характер, интелигентност, любознателност и трудолюбие. Няма никога да забравя месеците, прекарани в създадената от него Академия в Рим. На него, в голяма част, дължа моя войнствен и борбен характер, както и непримиреността към халтурата в нашата професия.

 

Как бихте определили работата си с Борис Христов и Мартина Аройо? Какво Ви дадоха те по отношение интерпретацията на ролите?

Борис Христов ме научи на уважение към текста, към всяка дума, която произнасям, пеейки. Интерпретацията на текста беше от първостепенно значение за него. Научи ме на уважение към публиката, към нейното време и към факта, че е дошла на събитието, в което участвам. Научи ме да пея сърцато, да не се пестя, а да давам всичко от себе си, без резерви.

Мартина Аройо отключи в мен любов към камерната музика и необходимостта да намеря точния израз при интерпретиране на различните жанрове. В нашите занимания тя наблягаше безкомпромисно на отличната дикция, фразирането и красота на гласа. Защото вокализирането трябва да е и красиво, освен изразително и въздействащо.

В ролята на Турандот на Софийска сцена

 

Коя е любимата Ви роля?

Не само една, три са най-любимите ми роли: Ариадне (Ariadne auf Naxos – Richard Strauss), Мадалена (Andrea Chenier – Giordano) и Турандот (Turandot – Puccini).

Тези героини са особено близки до моята философия за живота, чувствителност и отношението ми към себе си и към другите.

 

 

Има ли желана от Вас роля, до която все още не сте се докосвали?

Ролята на Чо Чо Сан от операта „Мадам Бътерфлай“ на Пучини си остана моя нереализирана мечта. Никога няма да я изпея на оперната сцена, защото прекалено много я обичам и ще остане мечта.

Ще ми се да изиграя ролята на Емилия Марти от операта “The Macropulos case” от Леош Яначек, на Адриана Лекуврьор от едноименната опера на Чилея, както и на вещицата от „Хензел и Гретел“ на Хумпердинк.

 

Като Брюнхилда в „Залезът на боговете“ в София

Български и международни оперни специалисти много високо оценяват изпълнението Ви като Брюнхилда във „Валкюра“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“. Вие как гледате на това си изпълнение?

Радва ме високата им оценка! Брюнхилда е най-тежката роля, която съм изпълнявала досега. В различните части от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ има три различни вокални Брюнхилди. Във „Валкюра“ – драматичен сопран, дори мецосопран, в „Зигфрид“ е лиричен сопран, в „Залезът на боговете“ – лирико-драматичен сопран. На мен най-много ми допадна вокалността и темперамента на третата Брюнхилда, но най-близка до моята женска същност си остава Брюнхилда от „Зигфрид“, младата, невинната, влюбената и нежната.

 

Считате ли, че тази Вагнерова роля е перлата в короната Ви от все знаменити роли?

„Перлата“ надали, но със сигурност е най-тежката стоманена корона, която съм носила. Брюнхилда не е просто роля, Брюнхилда е призвание. Тя не е само хубаво или не толкова хубаво пеене, съпроводено с размахване на копие и войнствени викове. Брюнхилда е справедливост, светлина, бъдеще. И това изисква лично отношение и отдаденост. Наричам я Епохата Брюнхилда в живота ми и е най-голямото ми лично постижение като певица, артист и човек в едно.

 

Освен на сцената, Вие се изявявате и като посланик на оперното изкуство по света. Член сте на няколко престижни музикални организации и фондации. Как съчетавате работата си в тях с подготовката за ролите си?

Ние, певците, артистите и музикантите даваме всичко от себе си за другите. Аз вярвам в силата на изкуството да прави хората по-добри. Вярвам в значението на музикалното образование в училищата и в школите по изкуствата. Получих много от моите учители и искам да дам не по-малко на поколенията след мен. Затова намирам време както за себе си, така и за другите.

А подготовката за всяка роля ме изпълва с любопитство и удовлетворение. Аз обичам да експериментирам и да провокирам себе си. Не съм от певците, които научили няколко значими роли, изкарват с тях до пенсия. Вълнувам се както от лирични, така и от героични роли. Напоследък, особено ме привличат роли на зловещи и комични дами.

 

Все още ли водите майсторски класове в Южна Корея? Как се чувствате, предавайки знанията и опита си на младите певци? Какво е усещането да вдъхновявате?

Да, имам класове и в Южна Корея, и в Арканзас. Приятно ми е, когато ме търсят за мнение или оценка. Обичам дискусиите на тема вокално изкуство, харесва ми да помагам на по-младите певци, колкото и когато мога. Тези, които ме познават добре, знаят че могат да разчитат на моята честност и некомерсиалност.

Някои от тях успяват да направят нужния пробив в професията, други пък намират различно поприще за изява. Радвам се и на едните, и на другите, и ги подкрепям с ентусиазма си. (Моя запазена марка, казано без излишна скромност.)

 

Защитихте ли докторска степен? Как се спряхте на темата „Българските певци и Вагнер“? Разкажете повече за това.

Защитих докторска степен преди пет години на тема „Вагнеровият репертоар и българските оперни певци. Изпълнителски предизвикателства.“

През 2013 година на сцената на Софийската опера беше поставен „Пръстенът на нибелунга“ – за първи път в България. Той допълни моя Вагнеров репертоар с ролите на Брюнхилда от „Валкюра“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“ и Фрика. Като прибавим Елизабет от Танхойзер, Сента от „Летящият холандец“, Елза и Ортруд от „Лоенгрин“ и подготовката над Изолда и Кундри, се насъбра доста материал за изследване, що се отнася до предизвикателства и опит във Вагнеровия репертоар.

В моето изследване споделих причините, които според мен дистанцират и комплексират оперните певци в България от Вагнеровите роли. Тя е следствие на моя опит и на трудностите, които се наложи да преодолея през изминалите години, пеейки този репертоар.

Вагнеровата роля изисква житейска зрялост, а често си затваряме очите пред тази истина. Партитурата е сложна и е нужна задълбочена и продължителна работа над нея. Освен всичко друго, добрата емисия на гласа е необходимост – заради големината на оперните зали, нарастващи все повече по обем и в пъти по-обширни от залите на XIX век. Колкото и добра да е вокалната емисия, силата на звука на Вагнеровия оркестъра кара много певци да преекспонират възможностите на гласовете си. Със сигурност обаче, ако един глас има нужните качества за репертоара, който изпълнява, музикалната теситура, обемът на оркестъра и големината на залите няма да се окажат пагубни.

Физическата издръжливост също е изключително важна. Някои Вагнерови опери продължават между 4 – 5 часа. Модерната сценична технология, както и новата театралност поставят изисквания към физически активни певци, с нова, модерна и атрактивна визия. В недалечното минало, когато се е споменавало име на вагнерова певица, доста често всеки си е представял огромно тяло в костюм на войнстваща амазонка, размахваща копие, с хелмет на главата и броня пред мощните гърди.

През XXI век това определение звучи митологично. Новите форми на разпространение на операта чрез видео, телевизия, кино, затрудняват още повече вагнеровите певци, поради несъответствието на идеала с физическата реалност.

 

Като Лейди Макбет в Рио де Жанейро

Вие сте една от звездите на българската опера. Има ли млади български оперни певци, които имат потенциал за международна кариера и възможност да развиват гласа и художествените си умения?

Има, разбира се! Има много талантливи български оперни певци! Друг е въпросът, дали в България има база, за да развият своя потенциал и да се превърнат в поколение успели творци. В Библията пише, че никой не е пророк в родината си. Не вярваме на собствените си уши и очи, а чакаме тези, отвъд границите да одобрят и възхвалят някого, че да му се поклоним и ние. Та и сега, за успели се приемат, направилите кариера на Запад или Изток. Познавам отлични певци, солисти на оперните трупи в България, неизвестни дори в родината ни.

 

От какво има нужда българската оперна музика?

Ако става дума за българското оперно творчество, то има нужда от творби на съвременна тематика, както и от дистанциране от фолклора, като градивен материал, според мен.

А ако говорим за възможностите на развитие на операта като жанр в България, то аз очаквам да видя на сцената повече произведения, написани през XX, а защо не и XXI век.

 

Коя оперна постановка в България Ви е впечатлила напоследък? А на световната оперна сцена?

Много ме впечатли „Парсифал“, постановка на Софийската опера и Пламен Карталов. Също така съм любител на продукциите на Метрополитен опера, сред най-любимите ми си остават „Воцек“ и „Саломе“, а последно гледах много въздействащ спектакъл на „Летящият холандец“.

 

Има ли български певец, композитор или диригент, който да Ви вдъхновява с работата и личността си?

Да има, не са малко. Всеки оперен певец, диригент, режисьор или пианист, с който работя ме вълнува. Те са част от битието ми, следователно от живота ми. Следя с интерес творчеството на Йовчо Крушев, Павел Балев, Вера Немирова и Соня Йончева.

 

Как преминава един ден на оперната прима Мариана Цветкова?

В зависимост от ангажираността, ежедневието ми се върти между репетиции, учене на нов материал, пътуване или чисто и просто мързелуване.

Откакто се омъжих, разделям битието си на П. В. – преди Владимир и С. В. -след Владимир. Моят съпруг Владимир Маринов е от най-талантливите певци, които познавам. Музикант във всяка своя клетка. Пее опера, мюзикъл, естрада от запад и изток със заразителна страст. Покрай него се подсетих за голямото удоволствие да експериментирам с гласа си и да се забавлявам едновременно с това.

Та, сегашното ми ежедневие се върти около новите песни, които уча, около един моноспектакъл, който ще е ново и различно за мен предизвикателство. Като прибавим удоволствието от вкусните ястия, които Владимир приготвя и които се дегустират с много любов от моя страна, емоциите около нашето непослушно куче Бобо, всекидневните разговори с две-три верни приятелки на теми извън музиката, час –два сърфиране из социалните мрежи (Facebook, Instagram и Twitter), на които съм любител и ето, денят клони към своя край.

 

Удоволствието да проведе интервюто имаше Стефанѝ Стефанова

 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.