Пианистът Денис Мацуев: Музиката на Рахманинов е най-великата терапия за всеки човек

От 15 до 27 юни 2022 г. Москва ще бъде домакин на първия международен конкурс за пианисти, композитори и диригенти „Сергей Рахманинов“. Негови учредители са правителството на Руската федерация и Министерството на културата. В следващите редове ще ви представя интервю на портала „Култура“ с основателя на инициативата- пианистът Денис Мацуев.

— Идеята за Международния конкурс „Сергей Рахманинов“ принадлежи на вас и вие изиграхте основна роля за осъществяването му. Коя е най-важната му задача и защо носи името на Рахманинов?

Сергей Василиевич Рахманинов е много специална фигура за всеки музикант. Ненапразно го наричат ​​„най-руският композитор“. Рахманинов успя да слее творческите принципи на московската и петербургската композиторска школа в единен и цялостен руски стил. Той беше еднакво велик и като композитор, и като пианист, и като диригент. В моята работа – и дори в живота – Сергей Василиевич изигра специална роля. През 1991 г., на шестнадесетгодишна възраст, бях поканен на концерти в Москва от фондация „Нови имена“. Заедно с приятели на родителите си минах покрай ЦМУ /Централното музикално училище/. Отидохме там, и приятелите на нашите попитаха директора на училището Валентин Сергеевич Белченко: „Можем ли да послушаме момчето на нашите приятели?“ Изсвирих две прелюдии на Рахманинов в моята джаз импровизация и Валентин Сергеевич каза, че трябва незабавно да дойда в Централното музикално училище. И ако бях изчакал още две-три години в Иркутск, може би съдбата ми щеше да се окаже съвсем различна …

Четиринадесет години по-късно съдбата ме доведе до внука на Сергей Василиевич. На 25 ноември 2005 г. в Париж, в театър Chanze Elise, след моя концерт, в артистичната зала влезе човек, като две капки вода, приличащ на Рахманинов. Това беше внук на нашия велик композитор Александър Борисович Рахманинов-Конюс. Каза, че има подарък за мен. Това бяха две неизвестни партитури на Сергей Василиевич, Сюита в ре минор и Фуга в ре минор. Пише ги като студент в консерваторията. С тях е свързана легенда: Рахманинов изпраща сюитата и фугата на Пьотър Илич Чайковски, за да получи мнението му, и оттогава следата им се губи. В началото на 21 век тези партитури са открити от служители на музея на Глинка. Изпратили ги ги на Александър Борисович, който ми даде право да изпълня и дори да запиша тези произведения за първи път. Трябваше да го направя на пианото на Сергей Василиевич, в неговото швейцарско имение Сенар. Така се докоснах до личния свят на Рахманинов. По време на записа бях лудо притеснен, но записът имаше голям международен успех. Свирихме програмата в четиридесет страни по света, сега тези произведения влязоха в репертоара на много пианисти. 

В Съветския съюз отначало имаше Всесъюзно състезание, посветено на Рахманинов, но години след това стана международно… И след това потъна в забвение. По различни причини конкуренцията изчезна. И това, меко казано, беше несправедливо. Рахманинов и Чайковски са нашите двама най-големи гении, те са написали най-изпълняваната руска музика на земята. Нямаше как, а и нямаше нужда да възродим съветската конкуренция, това е напълно нова история. Сега към него са добавени номинации за диригент и композитор, защото Сергей Василиевич беше страхотен и в тези си роли. Това наистина беше моята съкровена мечта и сега се сбъдна. А най-важната задача на конкурса според мен е свързана с това, че музиката на Рахманинов е най-великата терапия за всеки човек. Когато го слушате или свирите, имате чувство на щастие и помирение. Музиката на Сергей Василиевич лекува духовни рани и с нетърпение очаквам откриването на състезанието. На него ще изсвиря Трети концерт на Рахманинов, за мен това е и голямо удоволствие, и строг изпит.

Да, музиката е най-чистото и съвършено измежду изкуствата.

Това е най-добрата ваксина в света.

– Как ще се получи симбиозата между Международният конкурс „Рахманинов“ и Международния конкурс „Чайковски“?

Нека проектираме това върху спорта: конкурсът „Чайковски“ ще се превърне в музикална олимпиада, а този, посветен на  Рахманиновски ще бъде аналог на Световното първенство по футбол.

– Защо конкурсът „Рахманинов“ се провежда тази година, а не следващата, когато ще празнуваме сто и петдесет години от рождението на Сергей Василиевич?

Защото състезанието „Чайковски“ ще се проведе през 2023 г. и е невъзможно да се съчетаят две такива мащабни събития. Това е и причината да ги разделим. И в бъдеще ще наблюдаваме следната периодизация: веднъж на четири години ще се провежда конкурсът „Чайковски“ и веднъж на четири години конкурсът „Рахманинов“. Между тях има разлика от две години. Следните цифри могат да дадат представа за мащаба на проявата, посветена на Рахманинов. За конкурса бяха подадени повече от петстотин заявки. Проведохме видео селекция, минаха го двадесет и пет души от диригенти и пианисти и дванадесет души от композитори. Нивото на участниците е много високо. Журито на конкурса е невероятно, включва прекрасни музиканти от различни страни. Журито за диригенти се оглавява от Валери Гергиев, за композитори – от Александър Чайковски. Вашият покорен слуга води пианистите. Аз съм и художествен ръководител. 

– Кандидатствалите и преминалите селекцията отказаха ли да участват в състезанието?

Имаше няколко отказвания. Някои китайски музиканти няма да могат да дойдат. Факт е, че Китай отново въведе карантина и част от музикантите им са поставени под карантина и със сълзи на очи ни уведомиха, че няма да могат да участват в състезанието. Имаше откази и по други причини, но броят им е незначителен. Във всички категории ще има участници от страната ни, както от Китай, САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Словения, Сингапур, Бразилия, Узбекистан… 

– В Русия има страхотна изпълнителска школа, но е трудно да се сравняват съвременните ни композитори с Рахманинов.  Очаквате ли пробиви в категорията композитор?

Разбира се. Сигурен съм, че не само пианисти и диригенти ще направят силно впечатление, но и в категорията на композиторите вярвам, че ще има много интересни попадения. Но в същото време разбираме колко рядък и ценен е композиторският дар – затова имаме само дванадесет композитори. Възрастовата граница за пианисти е до тридесет и две години, за диригенти- до четиридесет и пет, а за композитори възрастта не е посочена … Мисля, че това е абсолютно правилното решение. За композиторите възрастта не е важна, те могат да творят цял ​​живот. Един от нашите участници, Владимир Александрович Кобекин, доста известен композитор от Екатеринбург, е по-възрастен от председателя на журито в номинацията за композитор Александър Владимирович Чайковски. В надпреварата, разбира се, ще участват и млади композитори.

– Владимир Александрович Кобекин е известен човек, той стана лауреат на Държавната награда още в СССР… Но какво ще бъде съотношението на местни и чуждестранни композитори?

— Ще имаме композитори от Великобритания, Словения… Но наистина ли е толкова важно? Талантът няма националност. И думата „състезание“ не бива да подвежда: това не е спорт, няма точки, няма световни рекорди и всеки член на журито има собствено мнение. Тук всичко е индивидуално и много сериозно. Подборът беше най-тежък. Всеки от участниците е изключително талантлив. Това е единственото нещо, което има значение.

Руската клавирна школа винаги е била страхотна и си е останала такава. Нашите пианисти се представят блестящо на всички състезания, това се случи и съвсем скоро на XVI Международен конкурс за пианисти на Ван Клайбърн. Но ще бъдем доволни от победите на участници от Сингапур, Бразилия – отвсякъде! Музиката обединява и примирява, а това е най-важното.

Снимки: София Сандурская и Сергей Ведяшкин / AGN Москва

Материалът е преводен. Оригинален текст: https://portal-kultura.ru/articles/music/342117-pianist-denis-matsuev-muzyka-rakhmaninova-samaya-bolshaya-terapiya-dlya-lyubogo-cheloveka/. Превод: Стефани Стефанова 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.