Питер Паул Рубенс

Ева Цокова

Преди 400 години в семейството на фла­мандския адвокат Ян Рубенс се ражда най-малкият син — Питер Паул. Тогава едва ли някой е мислил, че това дете след две десетилетия ще бъде вече известен художник, а след още едно — най-ярки­ят представител на бароковото изкуство (ХVI- XVIII в.) и един от големите дипло­мати на своето време. И не само това — никой не е предполагал, че столетия наред цялото човечество ще се възхищава от не­говите творби, а поколения художници ще се учат от изкуството му.

Рубенс израства като личност в една от най-сложните епохи. След големия идеен подем на Реформацията (XVI в.), католи­цизмът отново настъпва като войнстваща религия и успява да поднови влиянието си върху почти целия цивилизован свят. Под властта на Испанската корона остава и Нидерландия. Но към края на XVI век и особено в началото на XVII век животът се поуспокоява. Градските власти на Ни­дерландия започват да обръщат все по- голямо внимание на изкуството. Именно при тези благоприятни условия разцъф­тява и творчеството на Рубенс. Той е един от малкото автори на своето време, който получава отрано световно признание. Това обаче съвсем не означава, че Рубенс е пре­минал творческия си път спокойно, без драматични стълкновения, че се е оформил изведнъж като художник. Напротив, и той, като всеки голям автор, преживява не кратък период на търсене, докато изгради творческия си стил.

След първоначалното си обучение в град Антверпен, в ателиетата на няколко пос­редствени художници, Рубенс заминава за Италия, където изучава творчеството на великите живописци на Ренесанса. Без­спорно е, че най-голямо влияние върху него оказва изкуството на Микеланджело, което е не само предвестник на Барока, но е и най-близко до темперамента на младия художник. От Микеланджело той се учи да влага дори в религиозните сюжети жизнеутвърждаващото, реалистичното начало.

Рубенс често ползва митологията, но той е твърде далеч от строгото изкуство на ан­тичността. В най-хубавите картини на ху­дожника почти винаги срещаме образа на неговата съпруга Елена Фурман и на не­говите деца, което показва, че той е търсил истинската красота в живота около себе си. В този дух той възпитава и своите уче­ници, които впоследствие стават продъл­жители на тази традиция не само във Фламандия, (район, който обхваща част от Нидерландия, Белгия и Франция), но и в много други страни на Европа.

Картините на Рубенс са изпълнени с динамика и сила. Те са възхвала на красо­тата на човешкото тяло — „Св. Себастиян“ (около 1612 г.) „Страшният съд“ (1618 -— 1620 г.) и др. Сред най-известните му кар­тини са: „Отвличане дъщерите на Левкип“ (1615— 1617 г.), „Пияният Силен“ (1618 г.), „Битката на амазонките“ (1618 — 1620 г.) и др.

В голямата си част творчеството на ху­дожника очевидно е отговаряло на официал­ния вкус на аристокрацията и замогващото се търговско съсловие. Обаче Рубенс е до­принесъл извънредно много за създаването на една по-широко просветена и ценяща изкуството публика. Той е бил такъв го­лям авторитет, че го назначават за специа­лен дипломатически посланик. В това си качество той пътува дълго време между някои враждуващи страни. Политиците се прекланят пред прославеното му име и пред волята му за мир. Така той успява да предотврати една война между Англия и Испания.

Но за нас Рубенс си остава най-големият фламандски художник. От него се учат творци като Ван Дайк и Йорданс, Дьолакроа и Сезан, Матис и Реноар. Така него­вият гений, идеалите и бляскавото му жи­вописно майсторство озаряват и оформят цяла една епоха. Те издигат името му до звезда от първа величина в съзвездията на световното изобразително изкуство.

Този текст е публикуван в сп.”Картинна галерия”, бр. 10 от 1977 година. Автор на статията е Ева Цокова.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.