Ева Цокова
Преди 400 години в семейството на фламандския адвокат Ян Рубенс се ражда най-малкият син — Питер Паул. Тогава едва ли някой е мислил, че това дете след две десетилетия ще бъде вече известен художник, а след още едно — най-яркият представител на бароковото изкуство (ХVI- XVIII в.) и един от големите дипломати на своето време. И не само това — никой не е предполагал, че столетия наред цялото човечество ще се възхищава от неговите творби, а поколения художници ще се учат от изкуството му.
Рубенс израства като личност в една от най-сложните епохи. След големия идеен подем на Реформацията (XVI в.), католицизмът отново настъпва като войнстваща религия и успява да поднови влиянието си върху почти целия цивилизован свят. Под властта на Испанската корона остава и Нидерландия. Но към края на XVI век и особено в началото на XVII век животът се поуспокоява. Градските власти на Нидерландия започват да обръщат все по- голямо внимание на изкуството. Именно при тези благоприятни условия разцъфтява и творчеството на Рубенс. Той е един от малкото автори на своето време, който получава отрано световно признание. Това обаче съвсем не означава, че Рубенс е преминал творческия си път спокойно, без драматични стълкновения, че се е оформил изведнъж като художник. Напротив, и той, като всеки голям автор, преживява не кратък период на търсене, докато изгради творческия си стил.
След първоначалното си обучение в град Антверпен, в ателиетата на няколко посредствени художници, Рубенс заминава за Италия, където изучава творчеството на великите живописци на Ренесанса. Безспорно е, че най-голямо влияние върху него оказва изкуството на Микеланджело, което е не само предвестник на Барока, но е и най-близко до темперамента на младия художник. От Микеланджело той се учи да влага дори в религиозните сюжети жизнеутвърждаващото, реалистичното начало.
Рубенс често ползва митологията, но той е твърде далеч от строгото изкуство на античността. В най-хубавите картини на художника почти винаги срещаме образа на неговата съпруга Елена Фурман и на неговите деца, което показва, че той е търсил истинската красота в живота около себе си. В този дух той възпитава и своите ученици, които впоследствие стават продължители на тази традиция не само във Фламандия, (район, който обхваща част от Нидерландия, Белгия и Франция), но и в много други страни на Европа.
Картините на Рубенс са изпълнени с динамика и сила. Те са възхвала на красотата на човешкото тяло — „Св. Себастиян“ (около 1612 г.) „Страшният съд“ (1618 -— 1620 г.) и др. Сред най-известните му картини са: „Отвличане дъщерите на Левкип“ (1615— 1617 г.), „Пияният Силен“ (1618 г.), „Битката на амазонките“ (1618 — 1620 г.) и др.
В голямата си част творчеството на художника очевидно е отговаряло на официалния вкус на аристокрацията и замогващото се търговско съсловие. Обаче Рубенс е допринесъл извънредно много за създаването на една по-широко просветена и ценяща изкуството публика. Той е бил такъв голям авторитет, че го назначават за специален дипломатически посланик. В това си качество той пътува дълго време между някои враждуващи страни. Политиците се прекланят пред прославеното му име и пред волята му за мир. Така той успява да предотврати една война между Англия и Испания.
Но за нас Рубенс си остава най-големият фламандски художник. От него се учат творци като Ван Дайк и Йорданс, Дьолакроа и Сезан, Матис и Реноар. Така неговият гений, идеалите и бляскавото му живописно майсторство озаряват и оформят цяла една епоха. Те издигат името му до звезда от първа величина в съзвездията на световното изобразително изкуство.
Този текст е публикуван в сп.”Картинна галерия”, бр. 10 от 1977 година. Автор на статията е Ева Цокова.
