Позорният балет на Чайковски

Едва ли някой в съвременността би подложил на съмнение качествата на Чайковски като композитор. Но преди 143 години публика и критици никак добре не оценяват работата на гения върху „Лебедово езеро“ като пример за високо качество и майсторство.

Преди да започне работа по фундаменталното си произведение „Лебедово езеро“ Чайковски изпраща писмо до своя колега и приятел Николай Римски- Корсаков. В кореспонденцията си Пьотър Илич споделя, че е приел да напише музиката за балета „Лебедово езеро“ по покана на Московската дирекция. Дал е съгласието си отчасти заради парите, от които се е нуждаел, отчасти защото отдавна е искал да експериментира в този род композиции.

Във втората половина на XIX век малцина от големите композитори са работили върху създаването на балетна музика. В първата половина на века личи името на Адолф Адам, а малко по-късно и на Лео Делиб. Чайковски тръгва по техните стъпки и много отговорно се отнася към задачата си. И след една година усилена работа, през 1877 година завършва композицията си и като възнаграждение за труда си получава впечатляващите за времето си 800 рубли.

 

 

Пробивът на Чайковски вълнува художествената общественост, но не всички артисти са така ентусиазирани от експерименталната музика, която е била трудна за балета. Балерината Лидия Гейтен, която Чайковски вижда в ролята на Одета отказва да участва и дори на репетиции не се явява. Примата на Московската имперска трупа Анна Собешанская също отказва да вземе участие в балета. В резултат от нежеланието на две от най-изявените балерини, за главната роля е поканена Пелагея Карпакова. След множество трудности с хореографията, Вацлав Райзингер се заема с предизвикателството. До този момент той е начело на балетната трупа на Болшой театър и от него се очаква много. За работата му и оценката, която той получава четем във вестник „Санктпетербургски ведомости“. От страниците на изданието се лее безпощадна критика, чиято кулминация е в оценката на спектакъла като „странно събиране на сцената на дами от различни възрасти, облечени в тежки костюми с пера, които напразно се опитва да изобразят гордо плуващи лебеди. За радост на публиката в края на представлението цялото това пъстро стадо птици се удави в езерото заедно с германския принц Зигфрид, който се втурна след тях във водата“. Въпреки негативния коментар, пиесата влиза в репертоара и се играе в продължение на две години, като е оживяла на сцена 27 пъти.

Годината е 1895 и руският художествен свят отново се вълнува от „Лебедово езеро“. Този път балетът е режисиран от Мариус Петипа и Лев Иванов. Спектакълът се оказва изключително успешен и и се превръща в символ на руския балет с високото си качество и майсторство. Чайковски така и не успява да доживее успеха на своя балет. За него композиторът казва просто „чист боклук, не мога да си спомня за него без чувство на срам“.

Автор: Стефанѝ Стефанова

 

 

 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.