Ранната френска опера

Жан-Батист Люли                                      Източник снимка: ru.wikipedia.org

 

Подобно на ранната италианска опера, френската опера от средата на 16 век се води от желанието да възроди древногръцката театрална естетика. Разликата е, че италианската опера се фокусира върху пеенето, докато французите изхождат от балета, любимия театрален жанр във френския двор от онова време. Способен и амбициозен танцьор, дошъл от Италия, Жан-Батист Люли (1632-1687) става основател на френската опера. Получава своето музикално образование, включително и изучаване на основите на композиционната техника, в двора на Луи XIV и след това е назначен за придворен композитор. Впечатлен от успеха на оперните трупи, дошли във Франция, Люли решава да създаде своя собствена трупа. Оперите на Люли, които той нарича „лирически трагедии“ (tragédies lyriques), демонстрират специфичен френски музикален и театрален стил. Сюжетите са взети от античната митология или от италиански поеми, а либретата със своите тържествени стихове в строго определени размери са водени от стила на големия съвременник на Люли, драматурга Жан Расин. Развитието на сюжета на Люли е осеяно с дълги беседи за любовта и славата, а в пролозите и други моменти на сюжета той вмъква дивертисменти – сцени с танци, хорове и великолепни декори. Истинският мащаб на творчеството на композитора става ясен едва днес, когато се възобновяват изпълненията на неговите опери „Психея“ и „Артемида“.

Жан Филип Ремо                            Източник снимка: bg.wikipedia.org

 

Жан-Филип Рамо (1683-1764) е фигура от съвсем различен план. Въпреки че създава първата си опера едва на 50-годишна възраст, уменията, които е придобил по-рано, позволяват на композитора да съгласува драматичната тенденция, идваща от италианеца Люли с националната отдаденост към балета. Оперите на Люли са разкошни музикални паметници от епохата на Луи XV.

 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.