Рафаело…

„Сикстинската мадона“ е едно от най-известните произведения на Рафаело, както и на италианския Ренесанс. Платното се намира в галерията на старите майстори в Дрезден.

Ева Цокова

В края на XIV век в Италия започва да се развива едно движение на хуманистично отношение към живота, което идва да заме­ни средновековната схоластика. Това дви­жение, известно с названието Ренесанс, най-ярко се проявява през втората половина на XV и началото наХVI век. Товa е времето на разцвет на хуманистичните школи, на лите­ратурата и изобразителното изкуство. Тряб­ва да се отбележи, че въпреки разцвета на всички останали видове човешка дейност, времето като безпощаден съдник определя водещото място на изобразителните изкуст­ва — архитектура, скулптура, живопис. Измежду изтъкнатите ренесансови худож­ници като върхове се отделят три имена: Ле­онардо да Винчи, Микеланджело и Рафаело.

Рафаело Санти е роден на 28 март 1483 г. в Урбино в семейството на художника Джовани Санти. Още от дете неговите родители го насочват към изкуството, нещо което е харак­терно за онова време. Изкуството, негови­те технологически прийоми са се предавали по семейна линия и ако някой от членовете на семейството е проявявал изключително дарование, е бил изпращан да учи при голе­ми майстори. Такъв е и случаят с Рафаело. Седемнадесетгодишен той заминава за Пе­руджа при известния живописец Пиетро Перуджино. Под влияние на големия майстор той създава две монументални платна: „Ко­ронясването на Дева Мария“ и „Сгодяването на Дева Мария“ (1503 г.). В тях вече се чув­ства бъдещото отношение на Рафаело към монументалния декор, към архитектурния детайл. Но учението в Перуджа не задоволя­ва художника и през 1504 г. той отива във Флоренция, която в момента е център на бор­бата между двамата титани на ренесансо­вото изкуство — Леонардо да Винчи и Ми­келанджело. Там се провежда конкурс за фреска в Сеньорията, в която те участвуват. В началото Рафаело попада под силното вли­яние на Леонардо и до 1508 г. създава реди­ца мадони, които и в живописно, и в композиционно отношение напомнят на Леонардо. Но у Рафаело тези мадони са много по-земни, отколкото у Леонардо.

През 1508 г. културният живот на Италия се съсредоточава в Рим, където вече се нами­ра Микеланджело и работи за папа Юлий II. Съгражданинът на Рафаело, великият архи­тект Донато д’ Анджело Браманте, строител на катедралата „Св. Петър“, издействал пред папата да приеме и младия живописец. Така през 1509 г. Рафаело започва да ра­боти върху фреските на залите на Ватикана. Тези зали се наричали станци. Тематично фреските се отнасят към античния свят и хри­стиянските легенди, но у Рафаело те при­добиват далеч по-дълбок смисъл. Той не се ограничава със сюжета, а го преработва през призмата на дълбоко хуманистичните виждания на своето време. Особено задъл­бочено и майсторски са изработени „Атин­ската школа“ в „Станца делла Сенятура“ и „Ос­вобождаването на св. Петър“ в „Ла станца д’ Елиодоро“. В първата композиция централни­те фигури са древните философи Платон и Ари­стотел. Те символизират античната филосо­фия, естетика и наука. Но не само в техни­те образи, а и в цялата фреска се чувст­ва едно възвисяване на човешкия дух, на кое­то и самият художник е съпричастен. Това се подчертава и от автопортрета на Рафаело в долния десен край на фреската. В „Осво­бождаването на св. Петър“ спокойната ат­мосфера е заменена със силен драматизъм, подчертан от нощното осветление, майстор­ски използувано от художника. По това вре­ме (1514 г.) Рафаело работи и фрески във вила Фарнезина, посветени на антични сюже­ти. Най-известна сред тях е „Триумфът на Галатея“. През целия римски период на живота си Рафаело продължава да рисува и кавалетни творби — мадони и портрети. Портретите му, макар и строго официални, изобразяващи па­пи и представители на аристократичното общество, са много реалистични. Те ни да­ват възможност да съдим не само за вън­шния облик, но и за духовния мир на модели­те. Измежду мадоните най-голямо постиже­ние на Рафаело е „Сикстинската мадона“ (1515 г.). Тя се намира в Дрезденската гале­рия. Тази мадона се различава от останали­те по задълбочеността на израза си и по си­лата на емоционалното си въздействие. В нея Дева Мария е видяна като майка, загрижена за детето си, за неговото бъдеще. Наред с Леонардо да Винчи и Микелан­джело Рафаело е най-ярката фигура на рене­сансовото изкуство. Освен в живописта той се проявява и в архитектурата, в която ос­тавя също такива безсмъртни паметници на своя гений. Когато на 6 април 1520 г. Рафа­ело умира в разцвета на силите си, той е ве­че всепризнат майстор на световното изку­ство. ­

Този текст е публикуван в сп.”Картинна галерия”, бр. 3 от 1980 година. Автор на статията е Ева Цокова.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.