Румънският цар на приказките Петре Испиреску с дебютна книга на български език

„Румънски народни приказки“ е обемен том, който ще забавлява цялото семейство

Източник снимка: изд; „Изида“

Автор: Петре Испиреску

Издателство: „Изида“

Година: 2021

Превод: Дарина Фелонова

Характеристики: 416 стр.

Анотация:

Ако французите имат Шарл Перо, немците – Братя Грим, а датчаните – Андерсен, много поколения румънски деца израстват с приказките на Петре Испиреску, още повече че те са не по-малко интересни и вълнуващи от творбите на прочутите му събратя по перо. Сега тези „Румънски народни приказки“ излизат за пръв път у нас, в превод на Дарина Фелонова и издание на „Изида“. Илюстрациите са дело на Светлана Стоянова.

Приказките са изключително увлекателни и ще пленят едновременно деца и родители, млади и стари. На страниците на книгата оживяват царе и царици, принцове и принцеси, смели юнаци, чудно хубави самодиви, змейове и змеици, многоглави лами, вещици, омагьосани животни и всякакви други чудати и незабравими герои. Ще се потопите в този магичен свят, където доброто винаги побеждава злото, истинската сила се крие в смелото и чисто сърце, а най-голямото богатство е любовта. Ще се запознаете с най-популярните герои от румънския фолклор – Момък Хубавец, Златокосата Иляна, Горската майка и др. Но най-вече ще се докоснете до един неизчерпаем извор на житейска мъдрост и на вечни човешки ценности.

Петре Испиреску (1830-1887) е румънски фолклорист, писател, редактор и печатар. Той се ражда в Букурещ, в квартал „Пескъриа веке“, където баща му Георге Испиреску държи малка бръснарница. Майка му Елена Испиреску има трансилвански произход и според мълвата е била невиждана разказвачка на приказки. Испиреску израства, слушайки народните умотворения, разказвани от майка му, от клиентите на баща му и неговите помощници.

Младият Испиреску първоначално посещава църковни училища, сред които са „Олтени“ и „Удрикани“, на дванайсет години започва да изучава псалтикия (църковно пеене) с учителя по музика Джордже Войкулеску в църквата „Домница Бълаша“. Родителите му искат той да стане свещеник, но Испиреску има други стремления. Воден от желанието да разшири познанията си, както и поради финансови затруднения, той следва примера на много други литератори и започва да се занимава с печатарство. На четиринайсетгодишна възраст става чирак в печатницата на Захария Каркалеки. През 1854 г. напуска учреждението на Каркалеки и започва работа в печатницата „Копайние“. И на двете места печели доверието и уважението на покровителите си, тъй като проявява завиден ентусиазъм в работата си и приема задълженията си сериозно. През 1863 г. Испиреску е поканен от К. А. Розети да застане начело на печатницата, която публикува вестника на либералната партия – „Ромънул“. През 1864 г. Испиреску заедно с Валтер Скарлат и Фредерик Гьобл основава „Печатница на обединените работници“. През 1868 г. с други съдружници основава „Нова печатница на обединените работници“, но това сътрудничество не продължава дълго и скоро Испиреску става едноличен собственик на учреждението и променя името му на „Печатница на Румънската академия“. По този начин той изминава целия трънлив път от обикновен чирак до професионален печатар.

Но истинската страст на Испиреску, подхранвана още от детските му години, е събирането и представянето на богатството на румънския фолклор. През 1862 г., подтикван от друг голям фолклорист – Николае Филимон, той публикува първите шест приказки, които е събрал, в „Църанул ромън“ и те получават изключително топъл прием. Сред тези приказки е и „Младост без старост, живот без смърт“, която се превръща в една от най-популярните и значими фолклорни творби и по-късно е превърната в много популярен филм (през 1968 г.). През 1872 г. Испиреску издава сборник, озаглавен „Румънски народни приказки“, с хвалебствен предговор от Богдан Петричейку Хашдеу. В изданието са включени осемнайсет приказки, много гатанки и поговорки. Тази книга се радва на положителен прием от страна на читателската аудитория, което окуражава Испиреску да продължи да се развива като фолклорист и писател. През следващите години той издава още няколко сборника с народни умотворения, като най-после през 1882 г., насърчаван от известния писател и фолклорист Василе Александри, обединява всички приказки, събирани през годините, в пълното издание „Румънски народни приказки“. Василе Александри не скъпи похвали за това издание и го определя като „безценен том, който трябва да се намира във всеки дом“. А самият Испиреску затвърждава славата си на „цар на приказките“, нареждайки се до такива големи имена като Шарл Перо и Братя Грим.

 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.