Седем известни възпитаници на Московската консерватория- част 1

През 1866 г.  е открита Московската държавна консерватория по инициатива на пианиста Николай Рубинщайн и филантропа Николай Трубецкой. До края на 19-ти век тя се превръща в една от основните музикални образователни институции в Русия. За 155-годишнината на Московската консерватория порталът «Культура.РФ» разказва за своите известни възпитаници – Сергей Рахманинов, Родион Шчедрин, Мстислав Ростропович и други композитори и музиканти.

СЕРГЕЙ РАХМАНИНОВ- Носител на големия златен медал 

Източник снимка: culture.ru

Дядото на бъдещия известен композитор Аркадий Рахманинов е бил музикант. Учил е при пианиста Джон Фийлд и е изнасял концерти в Москва и Санкт Петербург. Освен това е писал пиеси и романси. Майката на композитора Любов Бутакова също учи музика. Първите уроци по музика за Сергей Рахманинов са му били преподадени от негови роднини. След това негова първа учителка по пиано става Анна Орнацкая, която е била близка приятелка на майка му, а освен това е и възпитаничка на Консерваторията в Санкт Петербург. Рахманинов пише: „Всички мои спомени от детството, добри и лоши, тъжни и щастливи, по един или друг начин непременно са свързани с музиката. Първите наказания, първите награди, които зарадваха детската ми душа, неизменно имаха пряко отношение към музиката.“

По препоръка на Орнацкая бъдещият композитор постъпва в младши отдел на Kонсерваторията в Санкт Петербург. Рахманинов обаче не се представял добре, а често и пропускал часовете. Тогава родителите му го изпращат в Москва – в частния интернат на пианиста Николай Зверев. В същото време Рахманинов влезе в Московската консерватория, в младшия отдел. И там учи в класа на Зверев. В мемоарите си бъдещият композитор нарича учителя си човек с „рядка интелигентност и голяма доброта“.

През 1888 г. Сергей Рахманинов се премества в старшия отдел на консерваторията. Преподават му пианистите Александър Зилоти, Сергей Танеев и Антон Аренски. Като един от най-талантливите ученици те запознават Рахманинов с Пьотър Чайковски. Още докато учи в Консерваторията, Рахманинов става известен сред московската публика. Написва няколко романса, първия си концерт за пиано, както и Прелюдия в до диез минор от цикъла „Пиеси-фантазии за пиано”. Дипломната работа на Рахманинов е операта „Алеко“, която създава по поемата „Цигани“ на Александър Пушкин. Композиторът я създава само за три седмици. Чайковски харесал операта „Алеко“ и се погрижи да бъде поставена в Болшой театър. А самият Рахманинов е удостоен с Големия златен медал на Московската консерватория за отличното си обучение по две специалности наведнъж – пиано и композиция.

 

АЛЕКСАНДЪР СКРЯБИН- „Най-добрият професор в Московската косерватория“

Източник снимка: culture.ru

Александър Скрябин е син на известната пианистка, завършила Консерваторията в Санкт Петербург Любов Щетинина. Майката на бъдещия композитор умира, когато той е едва на две годинки. След смъртта на майка си Александър се обучава при леля си Любов Скрябина.

Скрябин също се е обучавал да свири на пиано при Сергей Танеев и Георги Конюс. Учителите веднага забелязали вродения талант на бъдещия композитор. Още в ранна детска възраст той умеел да възпроизвежда на пианото музиката, която чува без да са му необходими ноти. На осемгодишна възраст Скрябин се опитва да напише първата си опера. Георги Конюс си спомня за него: „Всичко, необходимо за един музикант … живееше в Скрябин като естествен живот, подготвен от самата природа. На мен ми оставаше само теоретично да го подготвя с имена, термини и т.н.“.

Почти всички роднини на Скрябин били военни. Затова вместо в младшия отдел на Консерваторията баща му го изпраща във 2-ри Московски кадетски корпус. Бъдещият композитор обаче продължил да взема частни уроци от Георги Конюс и Сергей Танеев. Учи и при Николай Зверев. През 1888 г., по време на последната година в кадетския корпус, Александър Скрябин постъпва в Московската консерватория в две специалности наведнъж: пиано и композиция. Бъдещият композитор се скарва с един от учителите си Антон Аренски. Скрябин не е бил изряден ученик, не е подготвял домашните си задания и често е спорел с учителя си. На изпита по дисциплината „Канон и фуга“ Аренски пише тройка на Скрябин. И скоро след това младият талант е изключен от класа на Аренски заради ниския си успех.

Въпреки това Скрябин продължил уроците си по пиано при диригента и пианист Василий Сафронов. Все пак завършва Консерваторията през 1892 г., в същата година когато се дипломира и Рахманинов. Композиторът получава Малък златен медал за отличното си обучение. От 1898 г. Александър Скрябин преподава пиано в Московската консерватория. Пианистът и учител Павел Кон си спомня за него: „Скрябин ме покани в класа си, за да слушам учениците му и аз прекарах 4 часа с голямо удоволствие, убеден, че той е солиден учител и ръководи учениците си с голямо знание и любов. Почти съм сигурен, че той е най-добрият професор в Московската консерватория.“

СВЯТОСЛАВ РИХТЕР- „гениалния музикант“, който беше изключен от Консерваторията

Източник снимка: culture.ru

Рихтер започва да учи музика под ръководството на баща си – пианист, органист и преподавател в Одеската консерватория. Като дете Святослав композира и мечтае да стане диригент. Той се изявява на „музикалните четвъртъци“ – домашни концерти на професора от Одеската консерватория Борис Тюнеев, на които бъдещият музикант присъствал заедно с баща си.

Рихтер не е ходил в музикално училище и не е ходил на частни уроци. След време си спомня: „Въпреки че баща ми беше отличен музикант, през цялото време взех не повече от десет систематични урока от него. Останалото вършех сам. Вярно, често го питах за това или онова произведение. И получих ценни съвети. Бях упорит, не се подчинявах, опитвах се да правя всичко сам – всъщност никой не ме научи.“. На 19-годишна възраст Рихтер става корепетитор на Одеската опера. И през 1937 г. заминава за Москва, за да влезе в Консерваторията.

„Човек, който не е получил музикално образование, щеше да влезе в консерваторията! .. Беше интересно… И така той дойде. Висок, слаб млад мъж, светлокос, синеок, с живо, изненадващо привлекателно лице. Той седна на пианото, сложи големите си меки, нервни ръце върху клавишите и започна да свири. Свиреше много сдържано, бих казал, дори подчертано просто и строго. Изпълнението му веднага ме завладя с невероятно вникване в музиката. Прошепнах на моя ученик: „Според мен той е брилянтен музикант“. Това са думи на пианистът Хайнрих Нойхаус от книгата „Размисли, спомени, дневници: избрани статии“.

Рихтер е приет в класа по пиано на Хайнрих Нойхаус, но след няколко месеца е изключен. Отказва да учи общообразователни предмети и дори не се явява на изпити. По искане на Нойхаус Рихтер се връща в Консерваторията през същата година. Рихтер обаче получава дипломата си едва десет години по-късно. Той непрекъснато прекъсва обучението си в Московската консерватория: още в началото на 40-те години Рихтер става известен пианист и започва да обикаля СССР.

Текстът е поместен в онлайн портала www.culture.ru. Статия: https://www.culture.ru/materials/256352/7-znamenitykh-vypusknikov-moskovskoi-konservatorii. Превод от руски език: Стефани Стефанова

 

 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.