Руският театър в търсене на себе си

Абсолютно заслужено Русия се гордее със своето театрално изкуство. Руснаците ходят на театър не толкова за забавление, колкото за откриване на истината, за тях театърът е вид откровение. Съвсем нормално е съвременните модерни театрални форми да намират място на руските сцени, но има и много театри, в които властва традицията. Там се създават актуални и висококачествени представления.

XIX век ще остане в историята на театъра с множество блестящи спектакли на руска сцена, базирани на текстове на Пушкин, Гогол, Островски, Салтиков-Шчедрин. Техните пиеси и до днес намират място на руските сцени в контекста на нови и класически интерпретации, но важното е, че засягат актуалните днес теми за фалша, лъжата и истината, за благородството и подлостта и всичко това обагрено в богатството на сложната руска душевност и нейното търсене, въплътено в стотиците изписани страници из бележниците на Гогол, Достоевски, Толстой…

Оперната сцена в руския XIX век също свети доста силно и на нея изгряват историческите опери на Глинка и Мусоргски, както и вдъхновяващите композиции на Чайковски „Дама Пика“ и „Евгени Онегин“.

Началото на XX век е време за експерименти и нови художествени търсения. На театралната сцена стъпва т.н. „нова драма“. Във фокуса вече не е сложния и многоаспектен сюжет, а погледът е насочен навътре към личността и нейния вътрешен свят, в който според Станиславски, актьорът трябва да влезе в обувките на героя и да се слее с него на едно психофизично ниво. Ярък пример за руската „нова драма“ са текстовете на Чехов. Острите социални конфликти са в центъра на интерпретацията, хвърляйки светлина върху социалната неправда. Всичко това е характерно и за творчеството на Максим Горки.

Именно в тази златна епоха на театъра се обособява и професията на театралния режисьор. И сякаш той измества в известна степен драматурга и хваща диригентската палка. Именно в режисьора се въплъщава идеята за свободно интерпретиране на текста, възможността за дообогатяване на действието, за изграждане на различен поглед към светлината, музиката, декорите.

По времето на Съветския съюз, театърът е строго контролиран от държавата. Идеологията измества художеството и основната зададена посока за развитие на театъра е т.н. „социалистически реализъм“. Център на изобразяването при соц реализма са обикновените, трудещи се хора и техните нравствени идеали като честност, желание за всеобщо щастие, скромност и трудолюбие. След разпада на съветската система се наблюдава крайно отчуждаване от съветската драматургия, но в последно време множество автори са реабилитирани като Леонид Зорин, Алексей Арбузов, Виктор Розов, Александър Вампилов и техни текстове намират място на руските сцени, където пресъздават живота и търсенията на съветския човек в съвременен контекст.

Късната съветска епоха със своите политически сътресения и последвалата стагнация се превърна в люлка на новите тенденции. Основата бе поставена в новото преосмисляне на музиката, която започна да играе нова роля и на хоризонта се появи и жанра на рок операта. Алексей Рибников поставя началото на жанра с композицията си „Юнона и Авось“ по стихове на Андрей Вознесенский. Рок операта прави своя дебют през 1981 година на сцената на Московския държавен театър „Ленкон Марк Захаров“.

След разпада на Съветския съюз руските театри изпитват трудности от различен характер- финансови проблеми, търсене на нова посока за развитие, преосмисляне на историята и откриване на нови художествени форми. В свободната вече среда успяват да изкристализират от настъпилия хаос няколко направления и театрални формации. Сред тях се отличават Големия драматичен театър „Георгий Александрович Товстоногов“ в Санкт Петербург, известен със своите интерпретации на класически произведения. Театър „Глобус“ в Новосибирск е арена за експерименти на нови жанрови форми. И почти всички се опитват да интегрират класическите драматургични произведения със съвременните текстове на младите автори.

Москва и Санкт Петербург винаги са били центровете в Русия, където най-бурно се развива театрална дейност. Наред с московските театри „Съвременник“, Московския художествен театър „Чехов“, „Ленком“, „РАМТ“, „Сатирикон“ и петербургските „Малък драматичен театър Европа“, БДТ „Г. Товстоногов“, Театър „Ленсовет“, Александринския театър, в Новосибирск се открояват театрите „Глобус“ и „Червената факла“, в Перм- „Театър-театър“ и „На моста“. В Ярославъл впечатление прави Драматичния театър „Фьодор Волков“.

Въпреки преломните моменти в руския театър не може да не се отбележи силата и желанието на руснаците да развиват театър, отговарящ на търсенията на съвременния човек, стъпвайки върху богатата си история. Театърът в Русия е начин на живот и възможност за откриване на нови хоризонти, свързани с интерпретацията, музикалното и сценично оформление, както и всички новости около методите за развиване на актьорската игра и режисьорската работа.

Автор: Стефанѝ Стефанова

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.