Щрихи от историята на аржентинския театър

Елементи на театрално действие са се съдържали в танците и ритуалните обреди на индийдките племена. През XVII век йезуитите, разпространявайки католицизма, са организирали театрални представления и шествия с религиозен характер. В тях са доминирали елементи от типичните народни обичаи и местни форми на изкуство. Драматични произведения в Аржентина са били изпълнявани през първата половина на XVII век на централния площад в Буенос Айрес на изцяло покрита сцена. През 1783 година в аржентинската столица е открит и първият постоянен театър „Къщата на комедията“ или „Ранчерия“. По време на откриването на театъра е изиграна пиесата „Сирипо“ на М.Х. де Лабардин. През 1804 година в столицата е построен т.н. „Малък Колизеум“, който от 1838 година се наричан „Аржентино“.
През 1817 година е създадено т.н. „Общество на ценителите на театъра, чиято цел е насърчаване развитието на националното театрално изкуство.

Изглед към фасадата на театър „Одеон“

По време на борбата на аржентинския народ срещу испанското господство, театрите започват да поставят предимно пиеси на аржентински драматурзи. Основната тема, която доминира в драматургията тогава е борбата на индианците за тяхната независимост. Най-известна и популярна е драмата „25-ти май“. Сред известните аржентински актьори от първата половина на 19 век са В.Ортега, Х.Касакуверта, Т.Гевара и други. По време на диктатурата на Хуан Мануел Хосе Доминго Ортис де Росас между 1829 и 1852 година развитието на аржентинския театър бива сериозно забавено. През 80-те години на XIX век възниква жанра на романтичната мелодрама, носещ името „Гаучо театър“. От началото на 20 век голямо значение за развитието на националната драматургия и театър има Ф. Санчес, автор на пиесите „Моят син- докторът“, както и „Чуждоземец“, отличаващи се със своя реализъм.

През 20-те години на миналия век аржентинският театър се намира в криза, като повечето театри залагат на пиеси с по-скоро развлекателен сюжет. Широко разпространена е сарсуелата. През 1935 година в Аржентина е открит Националният сатиричен театър, както и Институтът за театрални изследвания. В този период от развитието на театъра възникват и първите обединения, които се съпротивляват срещу комерсиализирането на театъра и се обявяват за обновление на театралното изкуство. Именно те полагат и началото на т.н. независим театър, който способства за развитието на националния театър и го развива в лицето на Л. Барлета и Р. Пасано. Двамата режисьори и драматурзи се застъпват за образованието на актьори, режисьори, драматурзи, за изучаване на европейския театър. Изтъкнати аржентински драматурзи от този период са А. Кусани. О. Драгун, А. Лисарага.
Центърът на театралния живот в Аржентина е Буенос Айрес. Именно там се намират театрите „El Pueblo¨, ¨La Mascara¨, ¨Teatro Odeón¨, ¨Teatro Argentino¨. През 1943 година е създаден и Куклен театър.

Сцената на театър „Колон“

На 27-ми април 1857 година тържествено е открит Театър „Колон“ с премиерата на операта „Травиата“. Проектът на сградата е дело на архитекта К.Е. Пелегрини, баща на бъдещия президент на страната между 1890-1892 г. Карлос Пелегрини. Театърът е с капацитет от 2500 места. През 1922 година са създадени и първите хорови и балетни школи. В резултат на създаването на Националната консерватория през 1924 година двете институции се сливат в една художествена организация. За основател се смята Л. Бучардо. 13 години по-късно, през 1937 г. е създадено Оперното училище на театър „Колон“, където са се провеждали уроци по оперно и хорово пеене, танци и театрално изкуство. Оркестърът е наброявал около 100 музиканти, които са участвали както в оперните, така и в симфоничните концерти. Балетната трупа се състояла от около 90 танцьори, които взимали участие и в някои от оперите. Филхармоничният оркестър става част от театъра през 1958 година и включва точно 103 изпълнители. Всяка година на сцената на театъра са били изнасяни около 200 спектакъла. Около 100 от тях били оперни, 35 балетни и 65 концерта като 45 от тях симфонични.
На сцената на театъра са се изявявали множество европейски музиканти като Игор Стравински, Фьодор Шаляпин, Марио Дел Монако, Тито Гоби, Енрико Карузо, както и балетисти като Михаил Баришников.
В аржентинската столица театрите следват един след друг. От съвсем скромни до пищни и луксозни, обществени и части, всеки със собствен репертоар, вариращ от драма до водевил. И всеки има своето място и публика в аржентинската столица.

Автор: Стефанѝ Стефанова

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.