
Лидия Сарджева
С творчеството на сценографа Ангел Ахрянов можем да се срещнем веднага — в момента негово решение е сценографията на постановката на Леон Даниел „Последният посетител” от Владлен Дозорцев в Театъра на Народната армия*.
Ако се върнем назад — към началото на творческата дейност на Ангел Ахрянов през 60-те години — не можем да не припомним как започва тя. Следвал първоначално в Белград, художникът завършва през 1951 г. архитектура в София. Случайността го среща с режисьора Асен Шопов. И тази среща предопределя по-нататъшната му съдба. Тяхната първа съвместна творческа работа е постановката във ВИТИЗ на „Навън пред вратата” от Борхерт през 1961 г. И следват не една и две пиеси, работени заедно.
Минават години на непрекъснат и всеотдаен труд на Ангел Ахрянов в театъра и в киното — резултат на което са отбелязаните в творческата му биография 111 постановки в театъра и 11 филма в киното. Наистина едно богато и плодотворно развитие, белязано от нелекия път на напрежение и упоритост, на фантазия и вдъхновение.

Творчеството на Ангел Ахрянов преминава през развитие, което е свързано както с неговото виждане, така и с идеите на времето. През 60-те години художникът търси стилизацията. Но по-късно се убеждава, че стилизираната сценография не може да разкрие напълно драматургичния материал, защото символно-метафоричният декор не е достатъчен, необходимо е по-сложно разглеждане на идеята. „Работата в киното — споделя художникът — ме научи да се стремя към освобождаване от сценична техника, към сценични пространства, в които обстановките се преплитат една в друга, а пренасянето на мястото на действието не става чрез технически размествания.”
*Текстът е публикуван през декември 1987 година, брой 10, година XXXI.
Този текст е публикуван в сп.”Картинна галерия”, бр. 10 от 1987 година. Автор на статията е Лидия Сарджева.