Продължение… По такъв принцип са изградени и картинките „Огледалото на грешника“ и „Краткотрайната красота на този свят“. И в двата случая изображението е отпечатано от двете страни на листа. Лицевата и обратната страна на листа получават смислово значение на съдържание и израз, на външност и същност. И ако връзката с […]
Из печата
18 публикации
Продължение… Особено важен в този смисъл е типът съотношение между изобразителния и словесния текст. Словесният текст и изображението в лубока са не като книжната илюстрация и подписа, а като тема и нейното разгръщане: надписът сякаш разиграва рисунката, като ни кара да я възприемаме не статично, а като действие. С този […]
В края на миналата година в зала „Средец бе показана изложбата „Руски народни гравюри и рисунки от XVIII и XIX век на Държавния музей за изобразителни изкуства „Александър Пушкин“ в Москва. Изложбата даде възможност на българската публика да се запознае с едно своеобразно художествено явление, което има своите аналози и […]
Преди няколко години по инициатива на НХГ бе организирана в София първата колективна изложба на съвременни испански художници. Сред тях бе Еусебио Семпере, чието присъствие зрителите вероятно са запомнили с цикъла еднотонни сериграфии „Годишни времена“ и двете кинетични пластики „Подвижно S“ и „Въртяща се колона“. В края на април т.г. […]
Фремският географ, етнограф и историк Гийом Лежан посещава българските земи през 1857 и 1867 година. Пътеписът му „Пътуване из България“ излиза на немски език през 1869 година, а след това е отпечатан на френски и полски език. Важно място в него заемат описанията на археологически паметници и природни забележителности, […]
„Когато се пробуди, слънцето беше изгряло, росата блещукаше. Весело чуруликаха птичките. Щурците безгрижно свиреха.“ Така е нарисувал с думи картината а утрото големият наш майстор на художественото слово Ангел Каралийчев. А на сцената на Софийската народна опера можем да видим същата тази картина, обляна от ярката светлина на прожекторите и […]
Лилиом от Молнар, представление в Славянска беседа. Неспособните, и затова — излишните; излишните, и затова — уволнените. Уволнените от Народния театър. Те образуват своя трупа — Софийски драматичен театър. Но липсата на театрално помещение в София ги заставя да обикалят из провинцията. В София — в салона на Славянска беседа — […]
Театър. В неделя вечер Народната драматическа трупа даде прочутата Молерова комедия „ Тартюф“, превод в стихове от Алеко Константинов. И тая вечер салонът на „Беседата“ беше почти празен. Изиграванието на комедията беше изобщо удовлетворително. Г-н Р. Канели в ролята на Тартюф бе прелестен. Той издържа докрай с пълен успех еластичния […]
Стефан Матев През 1746 г. германският крал Август III получава като подарък стотина от най-добрите картини от колекцията на моденския херцог, между които четири големи платна на Антонио Алегри да Кореджо. С тези четири шедьовъра на големия италиански майстор Дрезденската галерия придобива едно истинско съкровище от негови картини, несрещащо се […]
Драган Тенев В просторната дворцова зала не беше достатъчно светло. Не беше и достатъчно проветрено. Кралят боледуваше и лекарите бяха му предписали да бъде винаги на топло. Въпреки тяхната забрана обаче, застаряващият крал непрекъснато се разхождаше из безкрайните коридори на своя мадридски дворец, без да може да се освободи от […]
Любен Дилов Този въпрос най-често задават вашите връстници на читателските ми срещи с тях. И още един: имало ли е нещо фантастично в моето детство? Навярно си мислят, че когато съм бил малък, ми се е случило нещо много особено или поне съм паднал отвисоко на главата си, та после […]
Лидия Сарджева С творчеството на сценографа Ангел Ахрянов можем да се срещнем веднага — в момента негово решение е сценографията на постановката на Леон Даниел „Последният посетител“ от Владлен Дозорцев в Театъра на Народната армия*. Ако се върнем назад — към началото на творческата дейност на Ангел Ахрянов през 60-те […]