Началото на 20-те години на миналия век е най-продуктивното време за развитието на визуалните изкуства. По това време Казимир Малевич започва да утвърждава ново изкуство чрез създаването на асоциацията УНОВИС. Репресиите срещу художници, започнали в края на 20-те години на миналия век, не могат да прекъснат широкото развитие на прогресивните тенденции. В началото на 30-те години на миналия век са завършени конструктивистки архитектурни обекти, публикувани са книги със знаци от експерименти на УНОВИС във Витебск. Изкуството от 40-те години на миналия век все още има нужда от задълбочено проучване. Изобразителното изкуство от следвоенния период (50-те години на ХХ век) се развива главно върху идеологическите насоки на комунистическата партия. Шаблоните на тоталитарната естетика са филтърът на официалната култура.
Периодът от 60-те години на миналия век – „Хрушчовското размразяване“ – илюстрира относителното развитие на изкуството и културата в Беларус. Оттогава тенденциите в развитието на беларуското изкуство се характеризират с известен динамизъм. Процесът на демократизация не е локален, изолиран. Изобразителното изкуство от 60-те години на миналия век се развива в тясна връзка с културата на региона. Художниците започват творчески да преосмислят прогресивните традиции на беларуската народна култура. Тази тенденция е особено очевидна в оформлението на книги и в печатната графика. По това време първите възпитаници на Беларуския държавен театрален и художествен институт (от 1991 г. – Беларуската държавна художествена академия) се вливат в средите на изкуството и да й придават професионален облик. През 60-те години на миналия век се полагат основите на модерната художествена школа на републиката.
През 70-те години на миналия век общият фон за развитие на изкуството е неблагоприятен поради тоталната регресивност на „застоялата“ естетика. Деятелите на изкуството се обръщат към историческото минало на Беларус. Опитът от предишното десетилетие се преосмисля. Еуфорията от 60-те години отминава. В същото време 70-те години на миналия век са основен етап от формирането на беларуското ъндърграунд пространство.
През 80-те години на миналия век се наблюдава широк интерес сред художниците към наследството на изкуството от 1920-те. Решителният завой от темата към проблема за колоризма, който М. Филипович решава в началото на 20 век, е направен от група мински художници „Немига’17“ със свои изложби от 80-те години. През 1984 г. на изложбата „1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1“ в Минск се състоя открито представяне на беларуското концептуално изкуство. Влиянието на концептуализма може да се види в творбите на художниците В. Цеслер, С. Войченко. Значителна роля в представянето на концептуалното изкуство изиграва галерията за съвременно независимо изкуство в Минск „6th Line“.
Чернобилската катастрофа промени идеята на човека и неговото място, определи търсенето на нова концепция за личността в изкуството. Събитията от 1986 г. оказват значително влияние върху съдържанието на общокултурните процеси, определят тяхната необратимост към идеологическите догми. Съсредоточаването на художника върху проблемите на вътрешния, а не на социалния свят се превърна в особеност на последните десетилетия. Това качество се превърна в отражение на масовото съзнание на населението. В края на 80-те години на миналия век самата природа на изложбите започва да се променя. Новите художествени постижения по-ясно отразяват отношението на публиката към случилото се. Човек след Чернобил не иска да бъде като супермен – създателят на машините и покорителят на неизвестното. Изкуството на близкото бъдеще в Беларус няма да има огромни размери, тегло, силен шум и т. н.
Художественият живот от началото на 90-те години е по-многостранен от предишните десетилетия, но все още далеч от изискванията на времето. Изкуството на фотографията, арт-дизайна, компютърната графика и т.н. се утвърждават уверено, разширява се жанровият спектър на изобразителното изкуство. Но заедно с това започва широка вълна на комерсиализация. Желанието за бърз успех, липсата на влияние от страна на художниците и художествената критика, липсата на научно обоснована програма за развитие на визуалните изкуства се отразяват негативно на общото ниво на съвременната култура. Художествените тенденции от 90-те не са пряко и вдъхновено продължение на традициите от предишни години, усеща се факторът на хаотичното запълване на културното поле. Липсата на независими източници за финансиране на художествената култура забави развитието на художествените тенденции и цивилизования пазар на изкуство.
Новото качествено ниво на художествената култура на Беларус в началото на 90-те години на миналия век се доказва от високата динамика на изложбената дейност, острата полемика между представители на различни посоки, разширяване на международния обмен в областта на културата и др. Социалистическото изкуството в Беларус, за разлика от Русия, не се разпространява. Какви са причините е предмет на отделно изследване. Особено внимание заслужава творчеството на художниците, рисуващи плакати и получили награди от най-престижните международни изложби. Произведенията на В. Цеслер, С. Войченко, А. Шелюто, Е. Китаева, А. Новожилов и други днес се намират в чуждестранни музеи и експозиции на плакати.
В беларуския концептуализъм (А. Жданов, Л. Русова, Т. Копша, И. Кашкуревич, В. Петров, В. Чернобрисов, О. Сазыкина и др., неформални групи „Квадрат“, „Коми-Кон“, „Бло, “ Pluralis“, „Форма“, „Галина“) са запазени някои традиционни форми на съществуване на изкуството, преди всичко – живопис, скулптура. Концептуалната живопис обаче се различава значително от обикновената живопис, тъй като картините на концептуалистите не изобразяват нищо друго освен самия изобразителен език. Друг вид творчество, запазващо до известна степен връзки с традиционните форми на изкуството (графика, фотография и книжна илюстрация), са книгите-обекти (Л. Русова, Л. Силнова, И. Савченко), съчетаващи текст и изобразителен език. В средата на 80-те години на миналия век белоруските концептуалисти (И. Кашкуревич, В. Василиев, А. Малей, А. Веренич, А. Воробиев, А. Клинов, О. Ладисов, А. Логвин, В. Зленко и др.) развиват т.н. инсталации. В началото на 90-те години на миналия век произведенията на беларуските фотографи, принадлежащи към така наречената „минска концептуална фотография“ (И. Савченко, В. Шахлевич, Г. Москалева и др.), стават известни и извън страната.
През първото десетилетие на XXI век художествената школа на Беларус доказа способността си да се развива. Страната и нейното изкуство започват да съществуват в напълно нови исторически условия. Изобразителното изкуство на Беларус винаги се е характеризирало с лекота на усвояване на прогресивните елементи от световната култура. Прегледът и анализирането на тази нова фаза е интересно предизвикателство.
Принципно новото качество на изкуството в началото на 21 век е продиктувано далеч не само от волята на художника, но и от съвсем обективни обстоятелства. Новият етап показва промяна в очакванията, свързани не само със социалната структура, но, както и в началото на ХХ век с широтата на интереса на творческата интелигенция, изразена в обновени творчески стратегии.
Текстът е поместен в сайта artkurator.com. Статия: http://artkurator.com/articles/XX_ru.html. Превод от руски език: Стефани Стефанова
