Тоест – поезията, за която никой не се интересува, която никой не чете. Която се пише, само – пише: за лично удоволствие на своите автори. Автори – вманиачени момчета, които се появяват незнайно откъде, с пълни джобове стихотворения, предлагат ги тук и там, додето най-сетне видят напечатано името си – […]
Из печата
26 публикации
Когато в 1857 година се появили на свят Бодлеровите „Цветя на злото“, старият Виктор Юго не можал да се въздържи да не каже: „Тези поеми внасят един „нов трепет“ (un frisson nouveau) във френската поезия“. „Цветята на злото“ наистина вливаха в поезията (не само във френската) един трепет, много по-мощен […]
В театър „П. К. Стойчев” се представя новата комедия на Ст. Л. Костов. В нея авторът си поставя за цел да осмее една от най-черните страни на нашия обществен живот: подкупничеството на българското чиновничество. И наистина, с поразителна сила е дадена картината на покварените обществени нрави, отнесени към една среда, […]
20 години без Вазова Има един поет – най-голям, най-плодовит и най-разнообразен, който е като стожер, що дели бунтовнишкото време от следосвободителното: Иван Вазов. Той се е учил на лирика от Ботйова и Славейкова, на изящна книжнина – от Каравелова, а на драма – от Друмева; от него пък се […]
Новите едноактни комедии на Ст. Л. Костов: „От много ум”, „Държавните липи” и „Женско царство” (издание на д-р Ж. Маринов) още веднъж потвърждават, че в лицето на техния автор българската комедия има най-добрия свой съвременен представител. Костов направи опити и в драмата с историческата пиеса „Симеон” и психологическата „Тя и […]
Писана за конкурс по случай тържеството на Симеоновата епоха, пиесата на г-н Ст. Л. Костов неочаквано излезе от рамките на едно обикновено конкурсно състезание и се яви в литературата ни ценен принос на българската драма. Заедно с многото свои достойнства и недостатъци тази пиеса донесе и две изненади – прославеният […]
Леонардо е между малцината многостранни гении, които са гордост на човечеството. Като живописец, архитект и скулптор, той бил учител на майсторите, чието дело запълва трите века на Възраждането и барока. Освен това, в историята на няколко науки неговата работа бива по необходимост изучавана, тъй като представи важен етап. Най-сетне Леонардо […]
Продължение… По такъв принцип са изградени и картинките „Огледалото на грешника“ и „Краткотрайната красота на този свят“. И в двата случая изображението е отпечатано от двете страни на листа. Лицевата и обратната страна на листа получават смислово значение на съдържание и израз, на външност и същност. И ако връзката с […]
Продължение… Особено важен в този смисъл е типът съотношение между изобразителния и словесния текст. Словесният текст и изображението в лубока са не като книжната илюстрация и подписа, а като тема и нейното разгръщане: надписът сякаш разиграва рисунката, като ни кара да я възприемаме не статично, а като действие. С този […]
В края на миналата година в зала „Средец бе показана изложбата „Руски народни гравюри и рисунки от XVIII и XIX век на Държавния музей за изобразителни изкуства „Александър Пушкин“ в Москва. Изложбата даде възможност на българската публика да се запознае с едно своеобразно художествено явление, което има своите аналози и […]
Преди няколко години по инициатива на НХГ бе организирана в София първата колективна изложба на съвременни испански художници. Сред тях бе Еусебио Семпере, чието присъствие зрителите вероятно са запомнили с цикъла еднотонни сериграфии „Годишни времена“ и двете кинетични пластики „Подвижно S“ и „Въртяща се колона“. В края на април т.г. […]
Фремският географ, етнограф и историк Гийом Лежан посещава българските земи през 1857 и 1867 година. Пътеписът му „Пътуване из България“ излиза на немски език през 1869 година, а след това е отпечатан на френски и полски език. Важно място в него заемат описанията на археологически паметници и природни забележителности, […]