Руската театрална сцена е една от най-богатите, както като разнообразен репертоар, включващ класическа и съвременна драматургия, така и като художествена интерпретация. Сценичните изкуства в това число и операта, и балета не просто са на почит в Русия, те съставят фундамента на тази вековна култура. Именно поради това не е учудващо, […]
Театър
Абсолютно заслужено Русия се гордее със своето театрално изкуство. Руснаците ходят на театър не толкова за забавление, колкото за откриване на истината, за тях театърът е вид откровение. Съвсем нормално е съвременните модерни театрални форми да намират място на руските сцени, но има и много театри, в които властва традицията. […]
В тази втора част ще представя на вниманието ви още четири руски театъра, които заслужават да бъдат показани. Държавният академичен театър “Евгени Вахтангов” е създаден през 1913 година в Москва под названието “Студентска драматическа студия”. Театърът се намира в сърцето на руската столица, на живописната търговска улица, често наричана “Стари […]
Театърът като обществен коректив има функцията да задава нравствения хоризонт на обществото, театърът обогатява човешкия живот, той дарява незабравими емоции, запознава зрителя с разнородни художествени произведения. Руският театър винаги е бил притегателна сила за множество режисьори, сценографи и драматурзи от цял свят. Това е така, защото може да се похвали […]
Лидия Сарджева С творчеството на сценографа Ангел Ахрянов можем да се срещнем веднага — в момента негово решение е сценографията на постановката на Леон Даниел „Последният посетител” от Владлен Дозорцев в Театъра на Народната армия*. Ако се върнем назад — към началото на творческата дейност на Ангел Ахрянов през 60-те […]
Театърът е неговия живот, а животът е една театрална постановка, един низ от истини, от противоречия, един път към себе си, към познанието, към красотата и най-вече път към доброто.
Актьорът чувства Хайтовия свят, преживява неволите на героите, надмогва нещастието им и оставя доза оптимизъм в неравната борба с живота.
„ХАМЛЕТ. Пиесата и по- рано се играеше в Н.Т. лошо, т.е. нехудожествено; но сега се играе просто невъзможно. Постановката на някогашния режисйор Ивановски (впрочем всичките му постановки бяха все такива) е окичена сега с още повече антихудожествени безсмислици. Напр.- две неща, които (според текста!) казват някоя фраза „едновременно”- невероятно, но […]
Историческият хронотоп в творбата може да се разчете като мрачна алюзия на каиновските страсти в годините след 1918-а. Така образът на отчаяния интелигент, дирещ за себе си едничката утеха „отвъд”, подобно на ослепения княз, придобива все по-голяма съдържателна и символна плътност.