На 30-ти май започва Пролетния базар на книгата в София. И с приповдигнато настроение от приближаващия базар реших да селектирам няколко заглавия, които ще бъдат част от базара. Смятам тези заглавия за много интересни, завладяващи и заслужават да им се обърне внимание.
Да започваме!
Заглавие: „Писма до един млад поет“ 
Автор: Райнер Мария Рилке
Издателство: „Ерго“
Година: 2016
Преводач: Венцеслав Константинов
Характеристики: 64 стр.
Анотация:
През 1903 г. Райнер Мария Рилке живее в Париж, за да опознае отблизо творбите на художника Пол Сезан и на скулптора Огюст Роден, който му оказва голямо влияние със строгостта на формата, конкретността и експресивността на пластиките си. Рилке вече е публикувал стихосбирките „Живот и песни”, „Жертва на ларите” и „На мен за празника”, които го открояват като модерен поет, проникнат от копнеж по задушевна човешка близост, чиято непостижимост води до все по-дълбока самота и изтънчено самовглъбяване. В Париж 27-годишният поет получава писмо от един 19-годишен австрийски ученик на име Франц Ксавер Капус, който го моли за преценка на собствените му поетически опити. Рилке не само че не дава мнение за стиховете на младежа, но го обезкуражава в стремежите му към публичност и слава. Съветва го да потърси в себе си отговор на вълнуващите го въпроси, да намери своите творчески теми във всекидневието и в природата. С това обаче кореспонденцията между двамата не прекъсва, а се развива в продължение на пет години, през които Рилке пребивава на различни места в Европа – Италия, Германия, Швеция и отново Франция. Резултатът от това духовно общуване са десет писма, които Капус публикува едва през 1929 г., когато самият вече е утвърден като автор на романи. Съкровените „Писма до един млад поет” представляват духовното завещание на Райнер Мария Рилке към всеки, който е устремен да се себепостигне като творец и личност.
Заглавие: „Пропаганда“ 
Автор: Едуард Бернайс
Издателство: „Изток- Запад“
Година: 2019
Преводач: Денислав Йорданов
Характеристики: 144 стр.
Анотация:
Едуард Бернайс (1891–1995) е американски социолог от австрийски произход. Често наричан „баща на ПР-а“, той е не само пионер в областта на пропагандата и връзките с обществеността, но и един от първите, които използват социални и поведенчески науки като психологията, за да проектират публичните кампании на своите клиенти. Племенник на Зигмунд Фройд, Бернайс впряга идеите на чичо си в услуга на корпоративни интереси, като така подтиква масите да консумират продукти и услуги, основаващи се не на рационални нужди, а на ирационални желания. Една от основните концепции, които Бернайс развива, е да се продава не продукт, а потребността от даден продукт. Сред най-известните му клиенти са американският президент Калвин Кулидж, „Проктър и Гембъл“, „Дженерал Електрик“, Си Би Ес, „Американ Табако“, „Бест Фудс“ и „Картие“. Влиянието му върху общественото мнение в САЩ е било толкова голямо, че сп. „Лайф“ го обявява за един от стоте най-влиятелни американци на ХХ в.
По време на Първата световна война Бернайс е важна част от Комитета за обществена информация на САЩ – могъща пропагандна машина, натоварена да опакова, рекламира и продаде войната на американския народ като средство, което ще „направи света безопасен за демокрацията“. Комитетът трябвало да се превърне в шаблон, върху който да се основават маркетинговите стратегии за бъдещи войни. Бернайс прилага техниките, които е научил в него, комбинирайки ги с някои от идеите на Уолтър Липман, и става открит защитник на пропагандата като инструмент за демократична и корпоративна манипулация на населението. В своята провокативна книга „Пропаганда“ (1928), считана от мнозина за най-забележителния му труд, той разкрива зловещо далновидната си визия за използването на пропагандата като средство за умствен контрол в множество области, включително държавно управление, политика, изкуство, наука и образование.
Съзнателната и интелигентна манипулация на организираните навици и мнения на масите е важен елемент в демократичното общество. Тези, които манипулират незабележимите механизми на обществото, съставляват невидимо управление, което е действителната властваща сила в нашата страна.
Заглавие: „За писането. Кореспонденция“ 
Автор: Антон Павлович Чехов
Издателство: „Лист“
Година: 2019
Преводач: Петрана Пасева
Характеристики: 334 стр.
Анотация:
„Литературата е труд”, „Краткостта е сестра на таланта”, „Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма”, „Езикът трябва да бъде прост и изящен” – тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от „Три сестри”, „Вишнева градина” или „Иванов”, не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция.
Как трябва да се живее? – ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия – как трябва да се пише? И писмата на Чехов са златен ключ към отговорите на този въпрос. Кореспонденцията му с брата Александър, с Авилова, Суворин, Плешчеев и Горки е изпъстрена с бележки за литературния труд.
До този момент на български език отделни Чехови писма са публикувани в няколко книги. Това издание съдържа почти изцяло нови, непубликувани досега текстове.
Заглавие: „Как станах монахиня“ 
Автор: Сесар Айра
Издателство: „Лист“
Година: 2019
Преводач: Нева Мичева
Характеристики: 128 стр.
Анотация:
В Аржентина едно момченце (или момиченце?) опитва сладолед за първи път – на вкус той е ягодов и кошмарен и ще промени живота му завинаги. В „Как станах монахиня“, една от най-известните си книги, Сесар Айра (1949) събира от първо лице и в шеметна последователност, без филтър за въображението и без излишни разяснения сцени от училището и затвора, впечатления от радиотеатъра и детските приятелства, прозрения за лъжата и вендетата.
***
Айра е библиотека: който го чете, получава достъп до нова глава не само от аржентинската литература, но и въобще от белетристиката и есеистиката на испански. Стратегията му е виртуозно да се откаже от всяка прозрачност и да постави под съмнение лесните тълкувания. Реалността присъства, но неразгадаема. Веднъж той самият го формулира така: „Невероятното се съдържа в романите, но романите се съдържат в реалността.“ El País
Романите му са ексцентрични клонинги на реалността, в които светлината е по-ярка, картината – по-отчетлива и всичко се случва със скоростта на мисълта. The Millions
Четенето на Айра е среща с един от най-изключителните текущи проекти в съвременната литература… Той сякаш се опитва еднолично да запълни опразнелите рафтове на всички пускащи кепенците книжарници и всички смаляващи се библиотеки по света. Public Books
Айра е известен с това, че преобръща традиционната представа за смисъл. Той самият твърди, че го вдъхновява дзенбудизмът – неговата склонност към отклоняване от обикновеното и очакваното, както и централната идея за пустотата. Neue Zürcher Zeitung
Заглавие: „Разговорите“
Автор: Сесар Айра
Издателство: „Лист“
Година: 2018
Преводач: Нева Мичева
Характеристики: 95 стр.
Анотация:
Един случаен филм no телевизията и двама приятели, които го обсъждат на кафе. Един ролекс, който слага край на всяка лесна правдоподобност и начало на поне няколко такива с по-необичаен характер. Един козар в планината, изигран от холивудски красавец, и една подгласничка от конкурс за красота в Украйна, подивяла по местните баири. Вода, която обезводнява, водорасли мутанти, светещи пера от гигантски бухали и някои спорни положения и безспорни истини за приятелството и възможността за разговор.
„Тази книга на неуморния Айра е отличен повод за първа среща с ума му, миниращ всяка логика, но би доставила не по-малко удоволствие и на заклетите му почитатели… Достатъчно кратка, за да бъде прочетена на един дъх, тя е, както всичко незово, храна за среднощни размисли от онзи вид, който гарантира сънуване.“
PUBLISHERS WEEKLY
„Айра е нещо като детето чудо на Борхес и Кортасар. „Творбите му са пропити с красота и мрачна истина“, както правилно отбеляза Пати Смит, и се отличават още с иронията и усета за абсурд, характерни за двамата велики аржентинци…“
LES INROCKUPTIBLES
„В неговите истории често присъстват магични машини и самият Айра е като една от тях: произвежда книги в безкраен низ. Те всички се появяват сякаш мигновено, напълно готови, съвсем различни помежду си, но подчинени на неведом сбор от правила, които читателят усеща, без да е способен да посочи.“
THE SPECTATOR
„Повечето от книгите на Айра, бидейки от по 80-120 страници, са по-къси от обикновените романи и тяхната маломерност те приканва да ги разнасяш по джобове на палта и раници или в дамски чанти. Те настояват да бъдат споделяни, препрочитани и отваряни отново на ноби места… „Разговорите“ обхваща няколко континента плюс реалното, измисленото, забравеното, частното и общото.“
CLEAVER MAGAZINE
Заглавие: „Мрамор“ 
Автор: Сесар Айра
Издателство: „Лист“
Година: 2017
Преводач: Нева Мичева
Характеристики: 141 стр.
Анотация:
…пет минути по-късно вече седях без каска върху задната половина на седалката на един мотопед и гълтах вятъра по булевард “Бонорино”, като с една ръка прегръщах през кръста Джонатан, който караше, а с другата едва придържах голяма каменна крастава жаба…
С пръстена на ръката и с пешовете на палтото ми “Пакард”, които пляскаха около мен като тревожни черни албатроси, се почувствах сигурен. Или почти…
Запитах се дали не сме отворили някаква космическа кутия на Пандора…
***Сѐсар Айра (1949) е роден в аржентинското градче Коронел Принглес, но живее и пише в една от световните метрополии, Буенос Айрес. Може би затова с лекота съчетава голямото с малкото: огромните теми поднася като детска игра; броят на книгите му наближава 90, но рядко надвишава 90 страници; славата му е на ъндърграунд икона, която обаче редовно се споменава във връзка с Нобела за литература…
Заглавие: „Дневник“ 
Автор: Мигел де Унамуно
Издателство: „Захарий Стоянов“
Година: 2013
Преводач: Боряна Цонева
Характеристики: 206 стр.
Анотация:
В богатото и многообразно творчество на Унамуно „Дневникът“ заема уникално, значимо и твърде специфично място. Неговата особеност се дължи на жанровата му разнолика неповторимост, а също така и на тематичната особеност на текста. Успоредно с чисто персоналните елементи, впрочем твърде оскъдни на брой, напомнящи за автобиографично-мемоаристичния жанр, „Дневника“ изобилства от библейски цитати, откъси от религиозни текстове, препратки към теолози и философи… Всъщност истински личното в този дневник са разсъжденията на автора върху основните теми, които го вълнуват като човек и които са залегнали в цялостното му творчество, а уникалността му се състои в начините на поднасяне на тези разсъждения – импресии, фрагментарни текстове, сентенции, съкровени молитви, аналитични разсъждения, критика, есеистични форми…
Заглавие: „Самотен мъж“ 
Автор: Кристофър Ишъруд
Издателство: „Лист“
Година: 2022
Преводач: Иглика Василева
Характеристики: 208 стр.
Анотация:
Джордж е професор по английска литература в калифорнийски университет. Емоционално опустошен след смъртта на дългогодишния си партньор Джим, той опитва да се справи със самотата и да оцелее. Вгледан в себе си, Джордж води обичайния си начин на живот – преподава на студентите, посещава близка позната в болницата, среща се с приятелка, която е изоставена от мъжа си. В добра физическа форма е, но усеща, че болката го съсипва.
***
Кристофър Ишъруд (1904 – 1986) е англо-американски писател, сценарист, драматург. Роден е в Англия, но живее в САЩ. Съавтор е на У.Х.Одън и Олдъс Хъксли. Най-известните му творби са „Сбогом на Берлин”, сборникът с разкази „Кабаре” и „Самотен мъж”, който вдъхновява едноименния филм от 2009 г. на режисьора Том Форд с Колин Фърт и Джулиан Мур в главните роли. През 2016 г. е учредена наградата за автобиографична проза „Кристофър Ишъруд”, зад която стои всекидневникът „Лос Анджелис Таймс”.
Заглавие: „Кръгове. Избрани есета“ 
Автор: Ралф Уолдо Емерсън
Издателство: „Кръг“
Година: 2021
Преводач: Албена Бакрачева
Характеристики: 448 стр.
Анотация:
„Окото е първият кръг, хоризонтът, който обхваща, е вторият, и повсеместно в природата тази първична схема се преповтаря безкрай.“ Така започва есето „Кръгове“, дало заглавието на настоящия сборник на Ралф Уолдо Емерсън – един от най-големите американски писатели и мислители.
Книгата събира тринайсет текста на бостънския интелектуалец, чрез които богатото му творчество е представено в пълнота. „Свръхдушата“, „Поетът“, „За ползата от великите люде“, „Торо“ и най-вече едноименният „Кръгове“ се фокусират върху идеята за кръговратите на съществуването, за вечното движение в концентрични форми, което извежда светлата констатация, че „ходът на живота е прекрасен, защото е възторжен“.
И в този прекрасен, възторжен ход на живота литературата на Емерсън е онази „точка извън кръга на денонощието, от която може да се опише нов кръг“.
Заглавие: „Киноповести- Сцени от един семеен живот. Сарабанда. Есенна соната. Персона“ 
Автор: Ингмар Бергман
Издателство: „Лист“
Година: 2018
Преводач: Васа Ганчева
Характеристики: 382 стр.
Анотация:
Издателство „Лист“ предстаява юбилейното издание с киноповести на Ингмар Бергман, с което отбелязва 100-тодишнина от рождението на този великия режисьор.Един том с твърди корици, който събира четири от киноновелите на Бергман: „Сцени от един семеен живот“„Сарабанда“„Есенна соната“ „Персона“Първите три са преведени от Васа Ганчева. Четвъртата – „Персона“, излиза за пръв път на български в това издание в превод на Меглена Боденска.
Заглавие: „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ 
Автор: Едуард Олби
Издателство: „Лист“
Година: 2021
Преводач: Григор Павлов
Характеристики: 184 стр.
Анотация:
… Джордж, който е някъде в тъмнината… Джордж,
който е добър с мен и когото аз ругая; който меразбира и когото аз отблъсквам; който ме разсмива, а аз сподавям смеха в гърлото си; който ме пази нощем от студа и когото аз хапя до кръв; който учи игрите толкова бързо, колкото аз променям правилата им; който може да ме направи щастлива, а аз не искам да бъда щастлива, да, и все пак искам да бъда щастлива. Джордж и Марта. Тъжно, тъжно, тъжно.
***
Едуард Олби (1928–2016) е известен американски драматург, автор на 33 пиеси. Адаптира романи за театралната сцена – „Закуска в Тифани“ от Труман Капоти, „Лолита“ от Набоков и др., пише либрета за опери. Три от пиесите му са удостоени с наградата „Пулицър“, а две – с наградата „Тони“. „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ е поставена за първи път през 1963 г. Авторът заимства заглавието на пиесата от песента „Кой се страхува от големия лош вълк?“ от „Трите прасенца“ на Уолт Дисни.
През 1966 г. „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ е екранизирана с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън в главните роли. Филмът получава 13 номинации за „Оскар“, от които четири са за актьорите. Продукцията печели пет от наградите.
Заглавие: „Дивите ябълки“ 
Автор: Хенри Дейвид Торо
Издателство: „Кръг“
Година: 2019
Преводач: Албена Бакрачева
Характеристики: 432 стр.
Анотация:
„Удивително е как тясно историята на ябълковото дърво е преплетена с човешката исто¬рия.“ Така започва есето „Дивите ябълки“, чието заглавие носи този сборник с избрани текстове на Хенри Дейвид Торо. Всички те представят движението, високото „ходене“ на мисълта на големия американски автор, познат най-вече с книгата си „Уолдън, или Живот в гората“.
Настоящото издание събира за първи път десет от знаковите есета на Торо в самостоятелен том на български. „Дивите ябълки“ вдъхва нов живот на писателя и дава продължение на биографията му с надеждата, изразена от самия него: творбите му да бъдат четени с поне част от онази отдаденост, с която са били писани.
