„С Шел Вестьо бързо се сприятелихме и бавно се влюбихме“
Всеки от писателите Лена Фрьоландер-Улф и Шел Вестьо се чувствал изгубен в живота си, преди да се срещнат. Когато приятелството им се превръща в любов, те разбират, че са се намерили и животът е пред тях.
Лена Фрьоландер-Улф е авторка на любимия на скандинавските деца роман „Нелсон Тигролапов“ – за едно изгубило се момче, което намира помощ и приятел в лицето на тигрица, криеща се маскирана в сенките на града. Лена пише романа си в началото на любовта си с Шел Вестьо. Той е най-знаменитият писател на Финландия и Швеция, популярен и у нас с трите си бестселъра „Където някъде вървяхме“, „Мираж 38″ и „Небето, жълто като сяра“, които са спечелили най-големите награди в Скандинавския север, филмирани са, а екранизацията по първия роман има номинация за „Оскар“.
Лена споделя:
„Беше бързо приятелство, но доста бавно влюбване. Когато се срещнахме, много неща в живота ми бяха в задънена улица. Преживявах развод и бях емоционално изтощена. Шел и аз бяхме на гости в къщата на наш колега писател във Висби. Липсваше ми да разговарям с някого и се обърнах към него, защото бях чел романите му. Беше изключително лесно да говоря с него, между нас имаше добра химия, забавлявахме се заедно и двамата си дадохме подкрепа по време на развода и други болки. След като всеки се върна у дома, се обаждахме и пишехме писма. Срещнахме се няколко пъти, но продължихме с повишено внимание. Отне повече от година, за да се влюбим и да започнем да излизаме. Децата ми тогава бяха още съвсем малки и когато след развода останах с три от тях, исках ежедневието им да се промени възможно най-малко.
Ние с Шел не сме ново семейство по традиционен начин, например нямаме общи коледни или други празници и децата ни нямат много контакт помежду си. Разбрахме се с Шел, че няма да имаме дете и няма да живеем заедно. Децата живеят при мен на двуседмични периоди. През това време Шел обикновено ни посещава няколко пъти. Когато децата са с баща си за две седмици, аз често съм у Шел, а понякога и той идва при мен. Офисите ни са на няколко пресечки един от друг в центъра, но през деня почти не си пречим. Може да си изпращаме съобщения или да ходим на обяд заедно, но и двамата ценим собственото си спокойствие.
Има много добри страни при такава връзка. Например, почти няма спорове за домакинската работа, защото и двамата сме отговорни за почистването и готвенето в собственото си домакинство. Синовете на Шел вече са големи и живеят в чужбина, така че в началото ги виждах рядко.
Бях възпитана да бъда силна и независима. Аз съм единствено дете в семейството и съм израснала сред възрастни. Мама ме е научила да се грижа за себе си и да имам собствено мнение. Като млада, бях доста дръпната. Знам обаче как да карам моторна лодка и да използвам моторна резачка, не се притеснявам от работа.
Работех на пълен работен ден, но днес пиша и илюстрирам детски книги. Винаги съм се възхищавала на работата на Туве Янсон и когато прочетох нейните писма преди няколко години, почувствах, че съм намерила дом за душата си.
В моите книги се опитвам да предам както на децата, така и на възрастните ценности, които са важни за мен: толерантност, уважение към другите и смелост да бъдеш себе си и да защитаваш идеите си.
Връзката с Шел беше важна подкрепа за мен в моята работа. Получих насърчение и научих много от него. В моята книга, „Нелсон Тигролапов“, му благодаря за внимателното му четене и за всички наши прекрасни хобита, особено за редовната гимнастика с думите и небрежната словесна акробатика. Под гимнастика с думите имам предвид съобразяването с тоновете, което е толкова важно в илюстрациите, колкото и в текстовете. Говорим много за тоналните разлики в думите и структурите на изреченията, както и за яркостта или тъмнината на картините. Словесното изкуство ни интересува и двамата.“
