Театърът до средата на ХХ век
Първите театрални представления в Търговище следват историята на създаването на българския театър, а това става по време на Възраждането- средата на ХIХ век – в мястото на духовност, просвета и революционен дух българското читалище. В Търговище началото на театъра е свързано с известното читалище “Напредък“, което до Освобождението се е именувало „Св. Св. Кирил и Методий“. Основано е през зимата на 1864 г. като радетел за това става П.Р. Славейков, който открива и първото класно училище в Есхи Джумая- така се е наричало в миналото Търговище. В читалище „Св. св. Кирил и Методий“ се изнасят и първите представления. А то се е намирало в малката стая на първото класно училище. След 1865 г. поради бурните революционни времена, читалището намалява дейността си.
След Освобождението първото театрално представление в читалището се състои на 26 октомври 1880 г. и то е в т.н. Долномахленско училище /Капанското/ по повод патронния празник на читалището- Димитровден. Това е пиесата „Велислав и Милка“ от Преслав Доброплодни – син на известния драматург и възрожденски деец Сава Доброплодни. Той получава богословско образование и по –късно става ректор на Самоковската духовна семинария. Играят се популярни пиеси от възрожденската драматургия – „Изгубена Станка“ от Р. Блъсков, „Нещастна фамилия“ и „Иванко“ от В. Друмев, „Руска“ от Ив. Вазов, „Светослав и Невена“ от К. Величков и др. Първите актьори в този читалищен театър са Панайот Захариев, Щерю Щерев, Кольо Димитров, Марийка Куюмджиева, Ради Иванов, Иван Попов, Любен Лазаров, Марин Абаджимаринов, Радка Градинарова, Жечо Халаджов, Атанаска Трухчева, Станка Керчева, Деньо Куюмджиев и др. Художник- декоратор е Никола Ханджиев.
През 1900 г. съставът се премества да играе в Църковното училище, като се извършва преустройство на салона и се оформя сцена. Има вече и гримьорни, устройва се бюфет и гардероб. Завесата рисува учителя Турниек от Разград. По време на антрактите на представленията свири струнния оркестър на Жечо Халаджов.
Играят се различни пиеси – „Женитба“ и „Тлъстото кокалче“ от А. Н. Островски, „Хъшове“ от Вазов, „Рюи Блаз“ от В. Юго, „Парижките бедни“ от Йожен Сю и други модни пиеси. Завесата на сцената е била нарисувана от Никола Маринов. Актьори са и Симана Ганева, Любен Лазаров, Иван Попов, Пенка Славова, Тодор Шишманов и др.
По време на Първата световна война /1914 – 1918/ театралната дейност замира, като цялото имущество и богатство на театъра било разпиляно и разграбено от квартируващите в читалището войскови части. Шлемът на Иванко от пиесата на Васил Друмев, например, бил намерен чак на солунския фронт, където един войник го отнесъл. След края на войната правителствена комисия преценила щетите на читалището на стойност от 120 000 лева. Сумата, обаче, била отказана да се възстанови от Народното събрание. Читалищната дейност след 1918 г. била интензивно подновена.
През юни 1925 г. започва строежът на новата сграда на читалище „Напредък“. Тогава завесата пък оформя художника и театрален деец Никола Абаджимаринов. Така това читалище от 1927 г., когато официално започва да функционира, ще стане дълги години мястото за създаване на театър, за изнасянето на много представления, за първите стъпки на театрални дейци от града. Театралната трупа разширява своя състав. Обогатява се гардероба от костюми: на брой били около 1200, притежавали са и богат реквизит. Театърът е имал и 6 вътрешни завеси на сцената, електрически звънец и ацетиленово осветление.
Между 20-те и 40-те години в него също кипи театрална дейност. Тогава любителите- артисти като Асен Каваев, Иванка Манасиева, Алекси Попов, Георги Господинов, Йордан Николов, Йордан Спасов играят редица пиеси- творби на Йордан Йовков, комедии на Ст. Л. Костов, пиеси от Ал. Островски и др. Те се посрещат с голямо въодушевление от публиката.
Текстът е част от книгата „50 години Драматичен театър- Търговище. История, съвременност, личности“
