Невъзможно е да си представим клавирното творчество на Модест Мусоргски без известния цикъл „Картини от една изложба“. В това произведение композиторът вкарва смели и наистина новаторски музикални решения. Ярки сатирични образи и театралност са това, което характеризира този цикъл.
Модест Мусоргски бил добродушен и симпатичен човек, така че хората били привлечени от него и се опитвали да установят приятелски отношения с него. Един от най-добрите приятели на композитора е талантливият художник и архитект Виктор Хартман. Те прекарвали много време в разговори и често се срещали, обсъждайки изкуството. Смъртта на Хартман, на толкова близък човек ужасява музиканта. След трагичното събитие Мусоргски си спомня, че на последната среща не е обърнал внимание на здравословното състояние на архитекта.
Година след смъртта на Хартман е организирана огромна изложба, която включвала произведения на талантливия майстор от акварели до масла. Разбира се, Модест не можеше да пропусне това събитие и става част от него. Изложбата се оказва изключително успешна. Художествените произведения на Хартман правят силно впечатление на композитора, така че той веднага започва да композира цикъл от произведения. През лятото на 1874 година всички миниатюри са готови и то само за три седмици.
Интересни факти около създаването на произведението, както и изложбата на Хартман:
- Цикълът никога не е публикуван преди смъртта на автора. Първото изпълнение е осъществено само пет години след смъртта му.
- Има 19 оркестрации на тази сюита.
- Модест Мусоргски е написал този цикъл от произведения за пиано. Най-успешната оркестрация е създадена от известния композитор Морис Равел. Премиерата на оркестрираната версия се състои през есента на 1922 г. в Париж. След първото представление цикълът „Картини от една изложба” отново придобива популярност. Много световноизвестни диригенти и до днес изявяват желание да работят върху него.
„Картини от една изложба” е уникална сюита, изтъкана от миниатюри за пиано. Авторът помага на слушателя да се почувства като посетител на изложбата на Хартман. Картините се сменят една след друга, обединявайки целия цикъл „Разходка”. Въпреки факта, че сюитата има програма, музиката рисува доста свободни образи и сюжети, свързани помежду си. Тя се променя в зависимост от отношението на автора към това, което вижда. По този начин може да се проследи цялостната форма на произведението и то непрекъснато се развива.
