Зa кaквo cлужaт литeрaтурнитe нaгрaди? Зa дa cи купиш лукcoзeн бритaнcки aвтoмoбил, c кoйтo пocлe пoчти дa ce прeтрeпeш в Югocлaвия. Пoнe тaкъв e oтгoвoрът нa Toмac Бeрнxaрд в пocлeднaтa му книгa, издaдeнa тoчнo 20 гoдини cлeд нeгoвaтa cмърт. Книгa, кoятo e иcтинcкa ceнзaция. Крaткo, лaкoничнo, oбругaвaйки цeлия cвят, Toмac Бeрнxaрд cъумявa дa ce пoдигрae и нa caмия ceбe cи кaтo cрeбрoлюбив лaурeaт нa литeрaтурни нaгрaди.
Енергията в тази книга сигурно може да утоли петролната жажда дори на САЩ! Преувеличение? Да, но все пак си имаме работа със световния шампион по преувеличенията: Томас Бернхард. Познавачите смятат тъкмо „Сеч“ за най-добрия текст на „екзистенциалния клоун“, на мизантропа и езиковия виртуоз Бернхард.
Преразказан сюжетът звучи като всичко друго, но не и като литературна бомба: На една светска вечеря във иена аз-разказвачът наблюдава гостите и прави дори не дисекция, а по-скоро аутопсия на тяхното и на собственото си лицемерно съществование. Бернхард успява да изгребе и най-дълбоките пластове на фалша, парвенющината, егоцентризма и в крайна сметка бездуховността, задръстила всички комуникационни канали на интелектуална Виена от втората половина на миналия век. А отдолу лъсва отчаянието, породено от разбитите надежди, страха от стареенето и смъртта.
„Сеч“ се чете като истински интелектуален трилър и не случайно беше обявена от седмичника „Ди Цайт“ за една от ключовите книги в следвоенната европейска литература.
Анотации на книгите.
