Симфоничната поема „Тъй рече Заратустра“ на сцената на зала „България“

В края на 19-ти век философията на Фридрих Ницше силно вълнува немската интелигенция, а Рихард Щраус също попада под нейното влияние. Композиторът е привлечен от идеята за „свръхчовека“ – личност, издигната над тълпата и стояща „от другата страна на доброто и злото“. Този образ Ницше въплъщава в странстващия философ Заратустра – герой на книгата „Тъй рече Заратустра“.

В своя философски трактат Ницше представя човека като „канава над бездната“, опъната между животното и свръхчовека. На идеята за прогреса, характерна за Просвещението, той противопоставя представата за вечното завръщане – мисълта, че всичко в живота се повтаря отново, дори най-тежкото и болезненото. Героят му отхвърля любовта, религията и науката, стремейки се към един надзвезден свят.

Именно тази философска вселена вдъхновява Рихард Щраус при създаването на симфоничната поема „Тъй рече Заратустра“ през 1896 г. Произведението остава първият случай в историята на музиката, когато философски труд служи за основа на музикална творба.

Поемата е изградена от девет свързани фрагмента, озаглавени по глави от трактата на Ницше. Макар да се изпълняват без прекъсване, те оформят цялостна сонатна структура. Премиерата се състои на 27 ноември 1896 г. във Франкфурт на Майн под диригентството на самия Щраус.

„Тъй рече Заратустра“ не е музикален преразказ на философския текст, а свободна художествена фантазия върху неговите идеи – творба със собствена художествена стойност и внушение.

Монументалната симфонична поема ще чуете на 4 юни под палката на Кирил Петренко. 🎫 Ограничено количество билети са налични на касата на зала „България“ и тук: https://tinyurl.com/3vfeff8d

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *