Произхождащ от селско семейство, Фьодор Шаляпин играе в най-престижните театри в света – Болшой, Мариински, Метрополитън опера. Сред почитателите на таланта му са композиторите Сергей Прокофиев и Антон Рубинщайн, актьорът Чарли Чаплин и бъдещият английски крал Едуард VI. Критикът Владимир Стасов го нарече „велик художник“, а Максим Горки – отделна „епоха на руското изкуство“.
От църковния хор до Маринския театър
„Ако всички знаеха какъв огън тлее в мен и гасне като свещ…“ – казвал Фьодор Шаляпин на приятелите си, убеждавайки ги, че е роден да бъде скулптор. Като вече известен оперен изпълнител, Фьодор Иванович рисува много, рисува и извайва неспирно.
Талантът на художника се проявява дори на сцената. Шаляпин е „виртуоз на грима“ и създава сценични портрети, добавяйки и ярка картина към мощния звук на баса.
Певецът сякаш извайва лицето си, съвременниците сравняват начина му на нанасяне на грим с платната на Коровин и Врубел. Например, образът на Борис Годунов се променя от картина на картина, появяват се бръчки и сива коса. Шаляпин в ролята на Мефистофел в Милано предизвика истински фурор. Федор Иванович е един от първите, които гримират не само лицето си, но и ръцете си и дори тялото си.
„Когато излязох на сцената облечен в моя костюм и гримиран, това предизвика истинска сензация. Беше много ласкателно за мен. Артисти, хористи, дори работници ме необикалиха и се възхитиха като деца, пипаха с пръсти, опипваха и като видяха, че мускулите ми са нарисувани, бяха напълно изненадани.“ признава самият Фьодор Шаляпин.
Цар- бас- Фьодор Шаляпин
Светът на изкуството сякаш чакаше млад талант. Шаляпин поддържаше близък контакт с най-добрите художници от онова време: Василий Поленов и братята Васнецови, Исак Левитан, Валентин Серов, Константин Коровин и Михаил Врубел. Художниците създадоха невероятни пейзажи, които подчертаваха ярки сценични образи. По същото време певецът се сближава със Сергей Рахманинов. Композиторът посвещава на Фьодор Шаляпин романсите „Ти го познаваше” по стихове на Фьодор Тютчев и „Съдба” по поемата на Алексей Апухтин.
Шаляпин е цяла епоха в руското изкуство и от 1899 г. е водещ солист на двата основни театъра на страната – Болшой театър и Маринския театър. Успехът е толкова грандиозен, че съвременниците се шегуват: „В Москва има три чудеса: Цар-камбана, Цар-пушка и Цар-бас – Федор Шаляпин“. Високият бас на Шаляпин е известен и обичан в Италия, Франция, Германия, САЩ, Великобритания. Оперните арии, камерните творби и романсите предизвикват ентусиазиран прием от публиката. Където и да пее Федор Иванович, наоколо се събират тълпи от фенове и слушатели.
Първата световна война спира неговите триумфални музикални обиколки. Певецът за своя сметка създава два лазарета за ранени. След революцията от 1917 г. Фьодор Шаляпин живее в Санкт Петербург и е художествен ръководител на Маринския театър. Година по-късно Цар-бас пръв от артистите получава званието Народен артист на републиката, което губи, когато изпада в изгнание.
През 1922 г. певецът не се завръща от турне в Съединените щати, въпреки че вярва, че напуска Русия само за известно време. Пътувайки по целия свят с концерти, той става част от „Руската опера“ и създава цял „романтичен театър“. Репертоарът на Шаляпин включва около 400 произведения.
„Обичам грамофонни плочи. Вълнувам се и съм творчески развълнуван от идеята, че микрофонът символизира не някаква конкретна публика, а милиони слушатели “, каза певецът и записа около 300 арии, песни и романси. Оставяйки богато наследство, Фьодор Шаляпин не се връща в родината си. Но до края на живота си не приема чуждо гражданство. През 1938 г. Фьодор Иванович умира в Париж, а половин век по-късно синът му Фьодор получава разрешение да погребе повторно праха на баща си в гробището Новодевичи. В края на 20 век титлата народен артист е върната на великия руски оперен певец.
„Новаторството на Шаляпин в областта на драматичната истина в оперното изкуство оказа силно влияние върху италианския театър… Драматургичното изкуство на великия руски артист остави дълбока и трайна следа не само в изпълнението на руски опери от италиански певци, но и като цяло върху целия стил на тяхната вокална и сценична интерпретация, включително произведенията на Верди…“ Джанандреа Гавацени, диригент и композитор.
Превод: Стефанѝ Стефанова
Линк към оригиналната публикация: https://www.culture.ru/persons/9332/fedor-shalyapin
