Бележки за живота на Игор Стравински

Игор Фьодорович Стравински е може би най-противоречивата и авангардна фигура в музикалната култура на XX век. Неговото оригинално творчество не се вписва в рамките на нито един стилистичен модел. Той съчетава различни тенденции по най-неочакван начин, за което съвременниците му го наричат ​​“човек на хиляда и един стила“. Голям експериментатор, той чувствително улавя промените, които се случват в живота и се стреми да живее в крак с времето. Всички композиции на Стравински са дълбоко пропити с руския дух – това печели на композитора невероятна популярност в чужбина и искрена любов в отечеството му.

Игор е роден през 1882 г. в град Ораниенбаум в театрално семейство. Бащата на бъдещия композитор блести на оперната сцена на Маринския театър, а майка му е била пианистка. В къщата им често са гостували лица от всички художествени и културни кръгове на Санкт Петербург – отбивали са се Анатолий Лядов, Римски-Корсаков, Стасов, Достоевски. Творческата атмосфера, в която израства бъдещият композитор, впоследствие се отразява и върху формирането на неговите художествени вкусове и разнообразието на формата и съдържанието на музикалните му композиции.

В годините на детството и ранната му младост е било трудно дори да се подозира, че в семейството расте гений. На 9-годишна възраст Игор започва да се обучава по музика, но родителите не виждат в сина си предпоставки за обещаваща музикална кариера. По тяхно настояване Стравински влиза в Юридическия факултет. Тогава започва да се проявява дълбокият му и сериозен интерес към музиката. Вярно е, че известният композитор и близък приятел на семейство Римски-Корсаков, от когото младият Стравински взема уроци по оркестрация и композиция през студентските си години, съветва своя студент да не влиза в консерваторията, вярвайки, че не си струва да губи време за теоретична подготовка, а се фокусира върху практиката. Той успява да даде на Стравински силна композиторска подготовка и бъдещият разрушител на музикалните стереотипи запазва най-топлите спомени за своя учител до края на живота си.

Славата падна върху Игор Стравински неочаквано и този факт има пряка връзка с името на основателя на „Руските сезони“ в Париж Сергей Дягилев. През 1909 г. известният предприемач, планиращ петите поред „сезони“, е погълнат от търсенето на композитор за ново балетно представление- „Жар птица“. Това не е лесна задача, защото за да се завладее изисканата френска публика, е било необходимо да се създаде нещо съвсем специално, дръзко и оригинално. Дягилев бил посъветван да обърне внимание на 28-годишния Стравински. Младият композитор дотогава не е познат на широката публика, но скептицизмът на Дягилев се стопява в момента, в който чува Стравински да изпълнява една от неговите композиции.

След премиерата на „Жар-птица“, която през 1910 г. открива още една страна на руското изкуство за парижани, Стравински добива невероятна популярност и за една нощ става най-модерният руски композитор сред европейската публика. Следващите три години доказват, че успехът на Firebird не е мимолетна случайност. През това време Стравински написва още два балета – „Петрушка“ и „Пролетно тайнство“. Но ако „Жар птица“ и „Петрушка“ предизвикват неистов възторг от публиката почти от първите тактове, то същата тази публиката не приема ‘“Пролетно тайнство“ до такава степен, че един от най-грандиозните скандали в историята на театъра избухна на премиерата. Възмутени парижани окачествяват музиката на Стравински като варварска.

Първата световна война застига композитора и семейството му в швейцарския град Монтрьо. От 1920 г. Париж става основното му място на пребиваване. През следващите 20 години композиторът експериментира много с различни стилове, използвайки музикалната естетика на античността, барока, класицизма, но ги интерпретира по нестандартен начин, съзнателно създавайки музикални мистификации. През 1924 г. Игор Стравински за първи път се появява пред парижката публика като талантлив изпълнител на своите произведения.

През 1934 г. той приема френско гражданство и публикува автобиографична творба, наречена „Хрониката на моя живот“. По-късно Стравински ще нарече края на 30-те години най-трудният период в живота си. Той преживява огромна трагедия – за кратко време композиторът губи трима скъпи за него хора. През 1938 г. умира дъщеря му, а през 1939 г. умират майка му и съпругата му. Дълбока духовна криза, причинена от лична драма, се влошава допълнително с избухването на Втората световна война. Спасението за него е сключването на нов брак и преместването му в Съединените щати. Стравински се запознава с тази страна през 1936 г., когато за първи път предприема задгранично турне. След преместването си композиторът избира Сан Франциско за свое място на пребиваване, но скоро заминава в Лос Анджелис. 5 години след преместването той става гражданин на Съединените щати.

Късният етап от творчеството на Стравински се характеризира с преобладаващи духовни теми в него. Кулминацията на творчеството му е „Реквием“- това е квинтесенцията на артистичните търсения на композитора. Стравински написва последния си шедьовър на 84-годишна възраст, когато вече е тежко болен и предчувства скорошното си заминаване. В „Реквием“, всъщност, той обобщава живота си.

Композиторът умира на 6 април 1971 г. По негово желание той е погребан във Венеция до дългогодишния си приятел Сергей Дягилев.