Пшибишевски е ярък представител на своето време, декадент, наред с Метерлинк, Уайлд, Бодлер и др. Той е възпитан в духа на полската традиция и патриотизъм, но формирането на личността му се извършва в бохемските кръгове на Берлин, сред норвежки и берлински интелектуалци, поради което той възприема именно немските философски направления.
Първите му произведения не биха били приети с възторг от западноевропейската публика, ако не бяха подхванати от вълната на увлечението на берлинското и шведско-норвежкото общество по ницшеанството и подобни на него направления.
В полската среда Станислав Пшибишевски не печели веднага признание. През 90-те на XIX век тя все още е под властта на романтизма и позитивизма. Пшибишевски, наред с Пшерва-Тетмайер, Каспрович, Бой-Желенски и други представители на Млада Полша, започва експанзията на западноевропейските течения в изкуството върху полското интелектуално общество.
В Русия, както пише Бердяев „поезията на символистите излизаше извън пределите на изкуството и това беше руска черта. Периодът на така нареченото „декадентство“ и естетизъм у нас бързо приключи и се извърши преход към символизма, който означаваше търсения от духовен порядък, и към мистиката“. Затова творчеството на Пшибишевски беше възприето в Русия бурно, но само за кратък период, съвпадащ с времето на развитие на модерните течения на модерна в Русия — 1890–1909 г.
Д. С. Свистунович отделя периоди в естетическите възгледи на Пшибишевски: натурализъм (1892–1900 г.), символизъм (1901–1909 г.), и от 1910 г. до смъртта му през 1927 г. — експресионизъм. Според него Пшибишевски може да бъде наречен не само един от първите модернисти в полското интелектуално общество, но и един от предшествениците на експресионизма.
Натурализмът на Пшибишевски се характеризира с особена психологическа насоченост. Този психологически натурализъм е под влиянието на Емил Зола, който обуславяше всички закони на развитието с биологичните процеси. Пшибишевски „пренася своите изследвания в областта на психиатрията, разкривайки човешката душа в нейната най-дълбока същност, отвъд доброто и злото“.
Освен Емил Зола в творчеството на полския писател се проследяват заимствания от Достоевски, Толстой, представителите на Млада Скандинавия – Метерлинк, Ибсен, Стриндберг и т.н. От Стриндберг, например, Пшибишевски заимства за своите текстове нюанс на пренебрежение във възприемането на ролята и положението на жената, а от Ибсен и Метерлинк — „новата драма“, невиждано дотогава явление в драматургията, което придава на драматичното изкуство особена социално-психологическа насоченост.
Но най-голямо влияние върху формирането на мирогледа на Пшибишевски оказва Фридрих Ницше.
Превод: Стефани Стефанова
Статията е преведена от „СТАНИСЛАВ ПШИБЫШЕВСКИЙ В КОНТЕКСТЕ РУССКОЙ КУЛЬТУРЫ РУБЕЖА XIX– XX ВВ.“ Автор: Александра Минаева
