Сайт за театър, изобразително изкуство, журналистика…

Портрет на Кръстьо Сарафов

Йонка Коцева

Всеки, който е влизал в залата на съвре­менното ни изкуство в Националната ху­дожествена галерия, непременно се е засто­явал пред един голям портрет — художни­кът Дечко Узунов е нарисувал артиста Кръстьо Сарафов в ролята на Шекспировия Фалстаф. Двама големи национални та­ланта са си дали среща на платното.

Представям си и двамата по времето, когато е рисуван портретът. Застанали от двете страни на статива, разделени и сбли­жени от багрите, които ще родят един без­смъртен образ. Сигурно това тайнство, на­речено изкуство, е владеело и двамата творци; иначе образ и произведение нямаше да получат такова пълно, бих казала, вих­рено съединение. . .

Дечко Узунов е прекрасен портретист. В неговата галерия живеят редица образи, обогатили нашето изкуство. Но насочвай­ки се към портрета на Сарафов, той е имал дълбокото чувство, че образът, който ще рисува, изисква от него много. И не случайно го е потърсил чрез бликащия от остроумие и ренесансова жизненост Фалстаф.

Пред нас е Сарафов- Фалстаф, облечен в театралния си костюм — с високи и широки ботуши, с шпага и нож, с прочу­тата му кавалерска ръкавица. Широкопо­лата шапка небрежно е паднала на пода до него. Елекът му стои разтворен, за да се очертае непринудената, и заедно с това закачлива поза. Сарафов- Фалстаф се е облегнал с едната си ръка на маса. Десни­цата му е подпряна на високата облегалка на стилен стол. Отзад — почти загатна­тата завеса подсказва мястото на дейст­вието.

Да спрем погледа си на най-важното — лицето на големия актьор. Лекият грим, малките хитри мустачки и бялата перука не скриват неговия истински об­раз. Очите са леко присвити, сякаш ни се усмихват. Цялата осанка, целият пъл­неж на живописния образ изразяват ха­рактерното за големите творци чувство на спокойствие.

Да, Сарафов е овладял образа на Фал­стаф и го предава на своите зрители. Така ни го показва и художникът — в неговото творческо самочувствие, в неговото властвуване на сцената.

И художникът правилно се е оставил да бъде завладян от силата на Шекспировия герой. Четката му е оставяла едри линии. Тоновете играят волно и артистично, без да спират погледа ни върху ненужни де­тайли — те само биха утежнили удиви­телното сливане на художник и образ.

В богатата галерия на българския порт­рет Кръстьо Сарафов в ролята на Фалстаф, нарисуван от Дечко Узунов, притежава непомрачената слава на едно от най-талантливите художествени произведения.

Този текст е публикуван в сп.”Картинна галерия”, бр. 10 от 1977 година. Автор на статията е Йонка Коцева.

135 години от рождението на актьора Кръстьо Сарафов

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *