
Йонка Коцева
Всеки, който е влизал в залата на съвременното ни изкуство в Националната художествена галерия, непременно се е застоявал пред един голям портрет — художникът Дечко Узунов е нарисувал артиста Кръстьо Сарафов в ролята на Шекспировия Фалстаф. Двама големи национални таланта са си дали среща на платното.
Представям си и двамата по времето, когато е рисуван портретът. Застанали от двете страни на статива, разделени и сближени от багрите, които ще родят един безсмъртен образ. Сигурно това тайнство, наречено изкуство, е владеело и двамата творци; иначе образ и произведение нямаше да получат такова пълно, бих казала, вихрено съединение. . .
Дечко Узунов е прекрасен портретист. В неговата галерия живеят редица образи, обогатили нашето изкуство. Но насочвайки се към портрета на Сарафов, той е имал дълбокото чувство, че образът, който ще рисува, изисква от него много. И не случайно го е потърсил чрез бликащия от остроумие и ренесансова жизненост Фалстаф.
Пред нас е Сарафов- Фалстаф, облечен в театралния си костюм — с високи и широки ботуши, с шпага и нож, с прочутата му кавалерска ръкавица. Широкополата шапка небрежно е паднала на пода до него. Елекът му стои разтворен, за да се очертае непринудената, и заедно с това закачлива поза. Сарафов- Фалстаф се е облегнал с едната си ръка на маса. Десницата му е подпряна на високата облегалка на стилен стол. Отзад — почти загатнатата завеса подсказва мястото на действието.
Да спрем погледа си на най-важното — лицето на големия актьор. Лекият грим, малките хитри мустачки и бялата перука не скриват неговия истински образ. Очите са леко присвити, сякаш ни се усмихват. Цялата осанка, целият пълнеж на живописния образ изразяват характерното за големите творци чувство на спокойствие.
Да, Сарафов е овладял образа на Фалстаф и го предава на своите
зрители. Така ни го показва и художникът — в неговото творческо
самочувствие, в неговото властвуване на сцената.
И художникът правилно се е оставил да бъде завладян от силата на
Шекспировия герой. Четката му е оставяла едри линии. Тоновете играят
волно и артистично, без да спират погледа ни върху ненужни детайли —
те само биха утежнили удивителното сливане на художник и образ.
В богатата галерия на българския портрет Кръстьо Сарафов в ролята на Фалстаф, нарисуван от Дечко Узунов, притежава непомрачената слава на едно от най-талантливите художествени произведения.
Този текст е публикуван в сп.”Картинна галерия”, бр. 10 от 1977 година. Автор на статията е Йонка Коцева.