Творчеството на Стравински е условно разделено на три периода. Първият се нарича „руски“ и времевата му рамка е ограничена от 1908 г. до началото на 20-те години на ХХ век. Тогава излизат балетите „Жар птица“, „Петрушка“ и „Пролетна тайност“, които правят Стравински известен. И трите са обединени от използването на руския фолклор в партитурата с цялото му богатство и разнообразие. Друг ярък пример за „руски“ стил е балет- кантата „Свадба“, която се основава на мотивите на селските сватбени песни. Операта „Славеят“ (1916) и „История на войника“ (1918) принадлежат към същия период.
В работата на Стравински в началото на 20-те години може да се проследи желанието му да се обърне към опита от предишни епохи и използването на принципите на неокласицизма. Темите в творбите му са разширена чрез позоваване на библейски сюжети и антична митология. Стравински определя нова стилистичната концепция на творчеството си и то претърпява дълбоки промени. Пример в тази посока е балетът „Пулчинела“ (1920), където Стравински използва музиката на композитори от епохата на барока. Отдавайки почит на неокласицизма, композиторът създава редица произведения, разнообразни по жанр, структура, стил – оперите „Мавра“, „Цар Едип“, балетите „Целувката на феята“, „Аполон Мусагет“. “, „Орфей”, хоралната симфония „Симфония от псалми”, мелодрама „Персефона”. Периодът на неокласицизма продължава около 30 години в творческия живот на композитора.
През 1947 г. в антуража на Стравински се появява начинаещия диригент Робърт Крафт. Композиторът толкова много се доверява на младия колега, че му поверява да дирижира концертите му и дори се съгласява с предложението му да запише разговорите им за музика и изкуство.
