Предлагаме на Вашето внимание една изключителна статия на Гео Милев за Станислав Пшибишевски. Статията е част от книгата „De Profundis“, издаденапрез настоящата 2026 година от издателство „Фабула-М“. Преводът на художествения текст е дело на Мара Агопян.
Станислав Пшибишевски
Stanislaw Przybyszewski
Като кървава, гибелна комета се появява на литературния хоризонт отпреди 30 години — епохата, когато съсечен, агонизираше натурализма — полякът Станислав Пшибишевски, носещ със себе си смут, и безумие, и изгаряне. Неговият писателски път премина така разнообразно, така бурно, безсмислено и печално. Той искаше да бъде всичко, а стана само много. Въпреки безбройните си заблуждения, падания и саморазпятия. Защото носеше у себе си, винаги и непрестанно, ябълката на вътрешния раздор.
Защото той беше болезнен потомък на една раздорна душа – душата на полския народ; и пленен в логичната жестокост на материалистичната мъдрост, която бе разцепила — в онова време, когато той се раждаше — бездната между нажежения екстаз и студената логичност. Така цялото му литературно дело остана разпокъсано, противоречиво, без възвишение: ту опиянен дитирамб, ту научен опит; дори – дитирамб и изследване в едно и също време.
Когато в сърцето на Пшибишевски пламва лирическият лъч на патоса, той застава пред нас със заклинателния жест на корибант и ни дава своите рапсодии: Epipsychidion — подем на душата — най-доброто що е излязло из под ръката на Пшибишевски. В рапсодиите и дитирамбите стои стръвният лирик Пшибишевски, втория след Данте, който ходи в Ада, призрак на пиянството и демон на пияното – пияното на Шопена. А неговите романи са само документи за епохата. Лирикът Пшибишевски, визионерът, огненно-страстния, демонично-страхотния, “вампиро-бледния” Пшибишевски, както го нарича Рихард Демел — този именно Пшибишевски смути полската, немската и руската литератури в края на миналия век[1] и застана в историята на литературата не само като родоначалник на “млада Полша”, на цялата съвременна Полша, но като един от тълмачите на художествения идеал, който свети днес пред човечеството. Естетът Пшибишевски, отразен в критиките излезли изпод перото му и кондензиран в “Афоризми и прелюдии” е редом със Стефан Маларме, един от първите законоведци и законодатели на новото изкуство. Ако художествените закони, които е записал той в тази книга са чужди на 3/4 от неговото писателско дело, това още не е в състояние да му отнеме всяко значение за бъдещето; достатъчно е прозрението на самите тия закони и заклинателните му дитирамби, за да остане името му като златен скрижал пред погледа на бъдещите поети. Защото Пшибишевски бе страстен пилигрим към елмазния Сион на върховното Изкуство.
Гео Милев
*Предговор към книгата “Афоризми и прелюдии” от Станислав Пшибишевски.
[1] Става дума за XIX век – бел. ред.
