Предлагаме на Вашето внимание една изключителна статия на Гео Милев за Станислав Пшибишевски. Статията е част от книгата „De Profundis“, издаденапрез настоящата 2026 година от издателство „Фабула-М“. Преводът на художествения текст е дело на Мара Агопян. Станислав Пшибишевски Stanislaw Przybyszewski Като кървава, гибелна комета се появява на литературния […]
Гео Милев
9 публикации
Заглавие: „Поетически преводи“ Автор: Гео Милев Издател: Фабула-М Цена: 12 € Баркод: 9786199335840 Художник на корицата: Ваня Йозмен Характеристика: 98 стр., мека корица, формат 21х16,5 Анотация: Преводите на Гео Милев са своеобразен апотеоз в творческото наследство на талантливия българин. Изборът на авторите, който Гео Милев прави подсказва за широтата на […]
Тоест – поезията, за която никой не се интересува, която никой не чете. Която се пише, само – пише: за лично удоволствие на своите автори. Автори – вманиачени момчета, които се появяват незнайно откъде, с пълни джобове стихотворения, предлагат ги тук и там, додето най-сетне видят напечатано името си – […]
Колкото повече времето ни отдалечава от Гео Милев, от онази „далечна, трагична безнадеждност” – каквато е всъщност неговият кратък – едва трийсетгодишен живот, толкова като че ли поетът, интелектуалецът, театралът, художникът, естетът, критикът, гражданинът, човекът Гео – се обръща към нас и към нашето време като единна и цялостна личност, […]
Когато в 1857 година се появили на свят Бодлеровите „Цветя на злото“, старият Виктор Юго не можал да се въздържи да не каже: „Тези поеми внасят един „нов трепет“ (un frisson nouveau) във френската поезия“. „Цветята на злото“ наистина вливаха в поезията (не само във френската) един трепет, много по-мощен […]
Лилиом от Молнар, представление в Славянска беседа. Неспособните, и затова — излишните; излишните, и затова — уволнените. Уволнените от Народния театър. Те образуват своя трупа — Софийски драматичен театър. Но липсата на театрално помещение в София ги заставя да обикалят из провинцията. В София — в салона на Славянска беседа — […]
Днес ще се спра на една интерпретация на Гео Милев на постановката „Сирано де Бержерак”, публикувана в седмичното списание за изкуство и култура „Везни” от 1921 година. Публикувам текста без редакция. „СИРАНО ДЕ БЕРЖЕРАК. Първата нова пиеса, която ни дава Народния театър през този сезон, това е знаменитата пиеса на […]
„ХАМЛЕТ. Пиесата и по- рано се играеше в Н.Т. лошо, т.е. нехудожествено; но сега се играе просто невъзможно. Постановката на някогашния режисйор Ивановски (впрочем всичките му постановки бяха все такива) е окичена сега с още повече антихудожествени безсмислици. Напр.- две неща, които (според текста!) казват някоя фраза „едновременно”- невероятно, но […]
Още с излизането на списание „Пламък“, то има претенцията да бъде камертон на събуждащата се обществена съвест. Списанието се доближава много до вестниците „Свобода“, „Знаме“, „Борба“ и останалите революционни издания, излизали под редакцията на Любен Каравелов, Георги Раковски и Христо Ботев. Още в програмната статия на „Пламък“- „И свет во тме светится…“ Гео Милев започва да говори за ролята на интелигенцията във време, когато „братска кръв пръсна по треви и шубраци и мозък от разбити черепи полепна по зидовете“, а т.н. духовни водачи продължават да живеят в своето безропотно мълчание.