Изкуството в дните на годишнината от октомври
Работниците и селяните започнаха да празнуват своята революционна годишнина. Няма особено да се разпростираме върху факта, че тази годишнина е първа и рядка в историята. Това е ясно както на приятелите, така и на враговете.
Какво обаче аз, художникът, мога да кажа по този повод?
Няма ли да бъде доста странно? Не се съмнявам. Но не бива да бъде така. И ето защо.
Изкуството е живяло и ще живее по свои собствени закони. Но дълбоко в себе си то преминава през етапите, през които преминава и човечеството, когато прави най-революционните си постижения. И ако е вярно, че едва днес, стъпвайки на пътя на последната революция, човечеството може да бъде наречено Човечество с главна буква, точно така, дори в още по-висока степен, изкуството може да се нарече Изкуство с главна буква, когато е революционно в същността си.
Само такова изкуство, във всички свои области, е в състояние да отстои историческото си право на живот и именно такова революционно изкуство и неговите революционни творци заслужават внимание и ни вълнуват.
Нека не се смущават онези, на които нашето изкуство им изглежда странно и непонятно, както и това, че на изкуството е отредено такова извънредно място в народните празнични дни.
Няма да бъде прав този, който ще започне да доказва, че не трябва да бъде така, особено в момента на човешкото развитие, който преживяваме сега. Да, творците на революционното изкуство винаги са били и са малцинство. Те са малцинство от момента, в който е паднала великата гръцка култура. Оттогава ние сме малцинство! Но няма да се дадем! Ненапразно земята се тресе. Когато двете революции- политическата и духовната- стъпка по стъпка изкоренят наследството от миналото, с всичките му предразсъдъци, тогава след нас ще дойде мнозинството. Но независимо дали днес или утре мнозинството ще ни последва, ние няма да се спрем. Упорито и властно, подчинявайки се на вътрешния глас на художествената съвест, ние предлагаме и развиваме своите идеи, своите форми- формите и идеите на новото революционно изкуство, и имаме смелостта да мислим, че бъдещето е наше. Колкото и много да са тези, които се смущават от крайността на лявото изкуство, ще кажем, както на приятелите си, така и на противниците си: долу предразсъдъците! Хвърлете се с главите напред в морето на обширното революционно изкуство, отдайте му се без съмнения, доверете му се.
И повярвайте: преобразеният трудов народ ще се приближи към високия подем на културата и изкуството, който преди време са преживявали някои отделни народи и за който сега можем само да мечтаем.
Този текст е публикуван в сп.”Факел”, бр. 6 от 1988 година. Материалът е в превод на Юлиан Попов.