ТЕАТЪР „АТЕЛИЕ 313″ Адрес: София, кв. „Красна поляна“, ул. „В. Д. Стоянов“, до бл. 7
тел. 0884 175 940 0884 734 242 atelie313.com atelie313@abv.bg Facebook: Theatre „Atelie 313“
01.02, НЕДЕЛЯ, 11ч – „ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА„
20.02, ПЕТЪК, 20ч – L Спектакъл за възрастни
21.02, СЪБОТА, 11ч – „ЛЕЧЕ БУБОЛЕЧЕ„
22.02, НЕДЕЛЯ, 11ч – „МАЛКАТА НУЛА“
28.02, СЪБОТА, 11ч – „ГОН, МАЛКАТА ЛИСИЦА“
Купи билети онлайн: тук
Режисьор: Румен Гаванозов
Сценограф: Станислава Кръстева, Мила Лозанова
Композитор: Владо Ковачев
Участват: Мила Коларова, Румен Гаванозов
Той е хищник. Той е криминално проявен. Той е зверски гладен…
Тя пък е ГОЛЯМАТА Червена шапчица и е същински трън в гащите! Следва игра на криеница, лудо надбягване, борба свободен стил, в която всички средства са разрешени.
И гъделичкане, разбира се! Това представление гъделичка въпросите за страховете на възрастния и неудържимия апетит на детето към приключението – живот. Представлението е вдъхновено от едноименната приказка на Шарл Перо и представя нашата лична гледна точка върху тази история. Използвайки този добре познат сюжет, ние размишляваме относно проблема за общуването между възрастни и деца. Кукли, сенки в стила на кабарето превръщат тази невинна история в трилър с неочакван край.
- МИЛА КОЛАРОВА – номинация „ИКАР“ 2017 за индивидуално постижение в кукленото изкуство;
- Номинация „ИКАР“ 2017 за куклен спектакъл
Постановка: Атанас Илков
Режисьор: Катерина Илкова
Сценограф: Станка Велинова
Музика: Жули Дорди
Участва: Радослава Стойнева
Пиленцето, Зайчето и Мишлето са първокласници. Но различната нагласа, с която тръгват на училище създава недоразумения и перипетии. Пиленцето едва дочаква изгрева на слънцето, защото съзнава, че в училище ще научи какви ли не интересни неща. Зайчето иска да се похвали какъв силен и смел спортист е. Единствено Мишлето не желае да ходи на училище. За огромното желание, обаче, няма невъзможни неща. Всичко завършва благополучно.
Купи билети онлайн: тук
.jpg)
Спектакълът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
Музика: Павел Васев
Участват: Силвана Петрова
Плетачката ни е донесла в кошничките си прежда, игли и други любопитни неща, с които ще ни разкаже приказка. В едно далечно, плетено кралство живее любопитна принцеса. Но ето че в ръцете й попадат ужасни вълшебни хапчета, скрити от векове на най-тъмното място на тавана. Добре че се намесва стражът и всичко завършва благополучно.
Купи билети онлайн: тук
Сценография: Станислава Кръстева
Композитор: Пламен Петков
Участват: Деян Михайлов, Ася Димитрова
Мишокът и Балерината са забравени на тавана и оставени да „прашасват“ на спокойствие, без някой да се грижи за тях и да се вълнува от съдбата им. Макар, че на пръв поглед героите са много различни, и двамата се чувстват самотни и изоставени. Накрая, откривайки се като приятели, те се приемат с всичките си странности и недостатъци и успяват да си помогнат, за да преодолеят най-големите си страхове.
20.02, ПЕТЪК, 20ч – L по текстове на Вл. Набоков и А. Чехов – Театър Ателие 313
Купи билети онлайн: тук
Сценарий и режисура: Ваня Борисова
Конструкции: Борислав Тонев – Бъки
Участват: Елена Дечева, Габриела Иванова, Димитър Василев, Боян Фераджиев
Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та.
Сутрин тя беше просто Ло, на ръст метър и половина /без няколко пръста и по едно чорапче/. Тя беше Лола по дълъг панталон. Тя беше Доли в училище. Тя беше Долорес върху пунктира на бланките. Но в моите прегръдки бе винаги: Лолита.
Режисьор: Жени Пашова
Музикално оформление по музика на Вивалди: Жени Пашова
Участват: Даниела Тенева, Цветелина Николова, Даниел Русев
В гората има всичко, всичко.
Дори когато си самичко,
приятел верен ще намериш,
в опасност няма да трепериш.
Със приключения и песни, едни от други по-чудесни,
да, пълна, пълна е гората, примамлива е за децата.
Сценарий и режисура: Мила Коларова и Румен Гаванозов
Музика: Мартин Любенов
Участват: Мила Коларова и Румен Гаванозов
Спектакълът е вдъхновен от едноименното стихотворение на Джани Родари и разказва за приключенията на Нулата в сфета на цифрите. Един свят, досущ като човешкия, пълен с конфликти и драма, любов и страст, неочаквани обрати…
Ще намери ли Малката Нула своето място в редичката от 1 до 9? Този спектакъл поставя на фокус темата за йерархията в обществото и „стойността“ на всеки от нас.
Награда „ИКАР“ 2022 на САБ за постижение в кукленото изкуство.
Сценарий и режисура: Петър Пашов
Сценография: Димитър Димитров
Участват: Даниел Кукушев, Даниел Добрев, Елин Стоянова, Павел Громков, Йордан Тинков, Венцеслав Димитров
„Не стига, че в скели чакат сградите нови,
но при всяко трептене на сегашния ден
виждам, бавно и тихо, подкосени в основи,
как творбите ми стари се провалят пред мен.“
Режисьор и сценарист: Мария Банова
Участва: Юлия Коларова
Няколко думи за автора на приказката, Ниими Нанкичи 新 美 南吉/ 1913-1943/ написва приказката през 1930 година, като за основа използва японска народна приказка. Тогава Нанкичи е на 17 години. В Япония неговото творчество се съпоставя с творчеството на Андерсен. Творбите му попадат в учебниците по литература в Япония.
Фабулата на „Гон, малката лисица“ е определена като „трогателна приказка в която резонира съпреживяване на самотния човек“, приказката носи послание за невидимото добро, което си има лице. Приказката е определена като „ценно четиво за младите хора“, също така тя носи информация за японската култура и обичаи. Срещата на българските деца с други култури е важна част от тяхното развитие и мирогледа им в бъдеще.
Приказката ще бъде представена чрез една друга интересна културна ценност на Япония, а имено уличен театър „камишибай“ или „ театър в картини“ , особено популярна по време на депресията от 30 години и следвоенния период в Япония до появата на телевизията през 20 век. Камишибай води началото си от японските будистки храмове където е имало свитъци с картини, които са били в помощ на монасите за разказване на истории. Камишибай в днешно време е част от стратегията за насърчаване на световен мир, свят в хармония и без оръжие.
Как се случва представлението? Това са актьори –разказвачи на истории обикалящи села и градове с колело на което е имало приспособена малка сценична кутия в която е поставена история в картини, чрез разказа и картините децата са научавали важни легенди, и истории от японската култура. Може да се каже, че това е бил начин за самосъхранение на изкуството в онези смутни времена. А в настоящият момент ние също имаме жизненоважна нужда да се самосъхраним като творци, търсейки „нови“ добре забравени форми по света за достигане на публики.
