Сайт за театър, изобразително изкуство, журналистика…

THE BOOK CLUB Sofia и вдъхновеният живот на книгата

 

Вероника Стефанова

Представям ви Вероника Стефанова (29 г.) и Даниела Марчева (30 г.), създатели на литературната общност THE BOOK CLUB Sofia.

Даниела Марчева

 

Вероника е генетик, Даниела е икономически анализатор, а това, което ги сближава, е любовта към литературата, намерила израз в основания от тях литературен клуб.

 

 

 

Какво представлява платформата “The Book Club Sofia”?

THE BOOK CLUB Sofia е не само литературен клуб, но и общност от четящи хора, които заедно споделят страстта си към книгите и историите, поместени в тях.

Кога започнахте да развивате тази група за четящи хора?

Започнахме в края на 2018-та година. Сближи ни това, че всеки ден на работа бяхме с книга под ръка и се питахме коя какво чете. Така след един спонтанен разговор в обедната почивка решихме, че би било страхотна идея да излезем на по чаша хубаво вино и да поговорим повече за любимите си книги. Така започна историята на THE BOOK CLUB. Първоначално бяхме само три момичета – ние двете и Габи, която продължава да е един от най-верните ни членове. Избирахме си уютно място, където правехме нашите срещи след работа, като не споделяхме почти с никого за това – беше нашата малка тайна, нашето бягство от света. След няколко срещи решихме, че е прекалено хубаво, за да го държим само за себе си, и започнахме да споделяме на други хора. Първоначално от близкото ни обкръжение и ако проявяха желание, се радвахме да споделят книжната ни маса. С всяка следваща среща желаещите да се присъединят се увеличаваха и към момента имаме около 40 активни члена. В края на миналата година предприехме и следваща стъпка към разширяване на общността си и онлайн, а именно – създаването на профила ни в Instagram , който вече наброява повече от 2000 последователя.

 

Правите ли събирания за членовете на групата?

Да. Според нас за хубавата книга трябва да се говори и вече повече от година всеки месец се събираме на уютно място, с вкусна храна и обсъждаме какво сме прочели и какво бихме искали да прочетем. Винаги обявяваме датата и мястото на срещата в социалните медии и всеки читател е добре дошъл.

 

Какви книги обсъждате там?

Обикновено на всяка сбирка има няколко предложения за книга на месеца, от които избираме една, която четем и обсъждаме на следващото събиране. Естествено, всеки е свободен да чете, каквото си поиска, ако не му допадне основното предложение. Селекцията ни е разнообразна, стараем се да излизаме от комфортната си зона и да избираме книги от различни жанрове, като обсъждаме всяка книга, която под една или друга форма е станала тема на разговора. Между авторите, които сме обсъждали са Милан Кундера, Мери Шели, Каролайн Кепнес, Габриел Гарсия Маркес, Ерика Бауермайстер, Роберт М. Пърсиг и много други.

 

Как поддържате връзка със своите съмишленици по време на социалната изолация?

Тук социалните медии и технологии ни помагат значително. Активни сме в Instagram, където почти ежедневно правим постове за това, което четем или ни вълнува в момента. Дори стартирахме инициатива, която нарекохме THE BOOK CLUB Sofia представя: Български народни приказки. В продължение на седмица четяхме по една хубава българска приказка сутрин и вечер в серии на живо. За нас фолклорът е основата, на която трябва да стъпи всеки човек, който иска да върви напред, още повече в едни смутни времена. Фолклорът е сплотяващ. Та какво по-добро във време на пандемия от български народни приказки? Имаме и Facebook група, в която си говорим за бъдещи планове и идеи. С хората, с които се познаваме лично и са част от самото начало на клуба, се чуваме и по телефона, правим видео разговори, изпращаме си книги и се подкрепяме.

Какви книги обичате да четете?

Д (Даниела): Аз съм класик и бохем по душа… Обичам тежки библиотеки и книги, миришещи на време и мъдрост, та, ако трябва да избирам, винаги избирам класиката. Което далеч не значи, че се ограничавам само с нея. Качествената книга, била тя класическа или не, винаги може да намери място в библиотеката ми.

В (Вероника): Всякакви, наистина всякакви. Чета и съдържанието на кутията за мюсли. Обичам да експериментирам с това, което чета, и да не съдя по корицата. В библиотеката ми може да се намери всичко от научна литература, азиатска митология и народни приказки, през сайбърпънк и фентъзи, та чак до европейските класики. Как иначе бих научила нещо ново, ако винаги посягам към познатото?!

 

Имате ли си любим литературен жанр? И кой е той?

Д: Аз харесвам тежки, социално– психологически книги.

В: За мен това е историческата фантастика. Обожавам книги, в които истината и измислицата се размиват. Намирам, че често пъти е така и в живота, който живеем в момента, и ти сам трябва да откриеш кое е истина и кое просто добра история.

 

За какво ви вдъхновяват книгите?

Д: Книгите са живот сами по себе си. Всяка книга е жива. Всяка книга създава поле за абстрактна реалност и живот на толкова много герои в нея. За мен книгите са вдъхновение за живот.

В: Мисля, че книгите вдъхновяват действия, правят ни по-смели. От малките неща, като да заговориш някого, когото харесваш, защото виждаш, че държи позната книга, или да се осмелиш да пътуваш, до това да промениш живота си или света. Книгите ни вдъхновиха и да създадем този литературен клуб.

 

От какво ви спасяват книгите и въобще литературата?

Д: От посредствеността, от нездравото мислене – дават ни сигурност и здрава основа в един динамичен, вечно променящ се свят, в който е твърде лесно човек да изгуби земя под краката си в изобилието от „усещания“.

В: Често пъти книгите са решението на проблема, от което имаме нужда в даден момент. Могат да ни спасят от ежедневието, от реалността, от времето, дори от самите нас. За мен 30 минути четене могат да ме накарат да се успокоя, да погледна рационално на нещата или да ги видя от различна гледна точка.

 

Следите ли съвременната българска литература?

В: Опитваме се. Следим доста издателства и забелязваме, че през последните години много нови и млади български автори излизат на сцената и са промотирани, което е страхотно.

Д: Изключително щастливи сме, когато виждаме млади хора да се насочват към изкуството, в това число и писането, още по-хубаво е, когато това става в България.

 

От какво има нужда съвременната българска литература? Актуална ли е на времето, в което живеем?

Д: Има нужда от вяра – някой да вярва, че нашите писатели са не по-малко добри от чуждестранните, и да дава шанс на произведенията им да докажат това. Относно актуалността – аз лично мисля, че всяка една творба, независимо кога е създадена, съдържа в себе си актуалност към всеки един момент.

В: Това е интересен въпрос и ми е малко трудно да отговоря. Понякога си мисля, че прекалено много се пише за миналото, докато съвременните читатели като че ли искат книги, които да отразяват настоящето. Такива, в чието лице да срещнат познати проблеми или събития. Книги, които да могат да съпреживеят. А може би, единственото, от което се нуждае българската литература, са просто повече читатели.

 

Отговаря ли съвременната литература на духовните търсения на хората?

Д: Според мен литературата винаги е била и ще бъде опора и отправна точка в духовните търсения на хората – било то от страната на четящия или на пишещия.

 В: Литературата, както и духовното търсене на човека, е постоянно променяща се величина. Аз вярвам, че за всеки човек си има книга и дори най-върлите противници на четенето могат да намерят нещо, което да ги развълнува. Ако нещо у вас откликва, четейки дадена книга – значи тя е дошла на правилното място в правилното време. Няма по-добър индикатор от вътрешното ни усещане.

 

Коя или кои книги ви впечатлиха напоследък?

Д: В момента чета „Изворът“ от Айн Ранд и определено мога да кажа, че от първата глава спечели моите адмирации. Рядко казвам това.

В: Една от последните книги, които прочетох и ме впечатли, е „A Velocity of Being: Letters to A Young Reader“ на Мария Попова (от Brain Pickings) и Клаудия Бедрик. Представлява сборник с писма, написани от личности като Нийл Геймън, Шонда Раймс, Джейн Гудал, Йо-Йо Ма, Ричард Брансън, Саманта Кристофорети и Ан Пратчет (плюс още 114 други), които се обръщат към децата и им разказват за любовта към литературата, бъдещето на книгите и колко са важни те за нашата демокрация и за това да израснеш като личност. Книгата е прекрасна и също така е изпълнена с красиви илюстрации. Много ми се иска да бъде преведена и на български език.

 

Има ли български писател, който да ви вдъхновява с произведенията и личността си?

Д: Аз много обичам българската поезия и определено мога да кажа, че съм силно повлияна от творчеството на Елисавета Багряна. Ако трябва да посоча име от съвременната българска литература, това определено ще е Георги Господинов.

В: Харесвам много романът на Георги Бърдаров – „Аз още броя дните“. Той остава като една от любимите ми български книги за последните години. Въпреки, че много е писано за любовта по време на война, той успява да ѝ придаде един различен оттенък. Книгата е толкова опустошителна, разтърсваща и изтръгва всякаква надежда от теб (точно като войната), че няма как да я забравиш.

 

Материалът подготви: Стефанѝ Стефанова

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *