Сицилия е остров, където драмата и историята се преплитат във вечен възел. Тук стъпва Платон, римляните се бият с картагенците, Византия издига ослепителните си мозайки, а арабите оставят своя отпечатък върху камъка и върху сърцата на хората. Това е място, където минават векове, но духът на миналото остава вечен.
И тук Аугуст фон Платен, немски поет, чиято душа търси красота и утеха в прегръдката на Тринакрия, намира последното си убежище.
Платен е човек на дълбоки противоречия. Сърцето му е разкъсвано между строгите ограничения на религиозното му възпитание и невъзможността открито да изрази истинската си същност. Италия и особено Сицилия го привличат с обещанието за свобода и красота, място, където да се освободи от оковите на тревогата.
През 1834 г., година преди смъртта си, той среща Джакомо Леопарди в Неапол – друг велик поет, също толкова измъчван от вътрешен конфликт. По това време Платен вече бил взел необратимо решение: да сложи край на живота си в Сиракуза, земята на Теокрит, древния бард на пасторалните мечти и изгубените златни векове.
В Сиракуза Платен намерил гостоприемство и разбиране. Семейство Ландолин, известно със своите учени и пътешественици, отворило вратите на дома си за него. На това място, пълно с дискусии по философия, история и поезия, той най-накрая усетил уютната близост на сродни души.
Но болестта неумолимо взела своето. Треската бушувала в тялото на поета и дори най-добрите лекари не можели да спрат нейната атака. В последните си дни той поискал писмо да бъде предадено на майка му, знаейки, че това е последното му послание.
На 5 декември 1835 г. Платен починал така, както бил живял – с грациозно приемане на съдбата си. Ландолина предложил да го погребат в семейната вила, в която се помещавало малко протестантско гробище.
Така Сицилия, възпята в сънищата му, се превърнала в негов вечен дом. Тук поетът намерил мир сред древни руини, под нежното южно слънце, в тишина, изпълнена с шумоленето на вълните.
Аугуст фон Платен търсел красота, утеха и спасение от самотата – и ги намерил на остров, където епохите се сливат в един дъх.
Сицилия го посрещнала не просто като гост, а като свой собствен, превръщайки се в негов последен елемент, в неговата последна любов, в неговия последен дом.
Превод: Стефани Стефанова
Оригиналната статия се може да прочетете тук: https://dzen.ru/a/ZqtuCY6VwQBI-dCD
