МАРТА
Романтично-комична опера в четири действия (шест картини)
Либрето Вилхелм Фридрих
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА: 
Леди Хариет Дюрам, придворна на кралицата — сопран
Нянси, нейна приятелка — мецесопран
Лорд Тристан Майкълфорд, неин братовчед — бас
Лионел — тенор
Плумкет, богат земеделец — бас
Съдията на Ричмонд — бас
Първа прислужничка — сопран
Втора прислужничка — мецосопран
Трета прислужничка — алт
Първи прислужник — тенор
Втори прислужник — баритон
Трети прислужник — бас
Съдебен писар — без пеене
Селяни, прислужници, прислужнички, ловци от свитата на кралицата, пажове, стражи, народ.
Действието става във и около Ричмонд — Англия, в началото на XVIII в., по времето на кралица Ана.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
След големия успех на „Алесандро Страдела“ през 1844 г. в Хамбург операта се поставя в редица европейски театри. Във Виена тази творба на Флотов се посреща много топло от публиката и дирекцията на Кертнертортеатър възлага на композитора да напише една опера специално за този театър. Флотов приема предложението и се обръща към либретиста Вилхелм Фридрих, с когото създават „Алесандро Страдела“, за написване на текста. Композиторът сам предлага сюжета на „Марта“. Вилхелм Фридрих е псевдоним на придворния поет Фридрих Вилхелм Ризе (1805–1879). Либретистът поема задължението за текста, Сюжетът на „Марта“ не е оригинален. Това е съдържанието на един старинен френски балет, което многократно е използувано за най-различни сценични произведения — опери, балети, зингшпили, водевили и т.н. Дори сам Флотов съвместно с композиторите Фридрих Бургмюлер и Едуард Делдевез написва балет със същия сюжет, поставен с голям успех в парижката Гранд опера през 1844 г. под името „Леди Хариет“, или „Прислужничката от Гринвич“.
Флотов започва да пише музиката през 1845 г., но съвместната работа с Фридрих върви мъчно, тъй като либретистът не е склонен към поправки. Мъчнотиите идват и от факта, че на същия сюжет са се играли с доста голям успех оперите на Дитерсдорф, Балфе и др. В либретото е поставена проблемата за невъзможността за сключване брак между хора от различни класи и с различно обществено положение. За жалост намерено е най-лекото разрешение в края на краищата се оказва, че момъкът не е от по-нисък произход, а също така е аристократ. Това, разбира се, принизява общественото значение на творбата.
Операта „Марта“, или „Панаирът в Ричмонд“ се изнася на 25 септември 1847 г. във Виена с огромен успех.
Българската премиера е в София през 1941 г. Постановката е дело на диригента Ат. Маргаритов и на режисьора Ил. Арнаудов.
СЪДЪРЖАНИЕ
Будоар на леди Хариет. Придворната дама леди Хариет е в лошо настроение. На нея са й омръзнали дворцовите забавления и празния живот. Досега тя не е намерила своята истинска любов и това я кара да страда. Напразно нейната приятелка Нянси се старае да я ободри и разтуши. И идването на братовчед й лорд Тристан не може да подобри нейното лошо настроение. Отвън се чува бодрата и весела песен на прислужничките. Днес е празник и в Ричмонд има панаир. На днешния ден по местния обичай става спазаряването на прислужничките с техните нови господари. Песента на младите селски девойки дава идеята на Нянси за интересно развлечение: Хариет и Нянси, придружени от лорд Тристан, да се преоблекат като селяни и да отидат на панаира да се повеселят с обикновените хора. Предложението на Нянси харесва на леди Хариет и те веднага решават да го осъществят. Градският площад в Ричмонд. Народът се весели. Хората се трупат около сергиите на търговците, други седят пред масите на кръчмата, трети избират прислужнички. Тук са и богатият селянин Плумкет и неговият приятел Лионел, които също търсят да наемат прислужнички. Лионел не знае нищо за своя произход. Преди години в Ричмонд дошъл баща му с малкото си дете. Без да разкрива своя произход, той останал да живее в града. Преди да умре, старецът дал на Лионел един пръстен. Него синът трябвало да пази като семейна реликва. Само при крайна нужда момъкът можел да се раздели с него, когато го изпрати на кралицата. Долита звънът на празничните камбани. Това е сигнал за откриването на панаира. Появява се тържествено съдията на Ричмонд. Той прочита кралската заповед, съгласно която всеки прислужник, подписал договор със своя господар и взел капаро, се задължава да служи при него цяла година. С весел глъч започва оглеждането и спазаряването. Само Плумкет и Лионел не могат да си изберат прислужнички. Появяват се леди Хариет, под името Марта, Нянси — Юлия, лорд Тристан — Боб; и тримата са облечени в селски дрехи. Като виждат двете селски девойки, Плумкет и Лионел веднага им предлагат да ги ангажират. Леди и Нянси толкова много се увличат в играта, че не се съобразяват с последиците. Те подписват договорите, като получават и определена сума в аванс. Сега само лорд Тристан — Боб, остава без дами, но вече шегата се е превърнала в истина. Леди Хариет — Марта, и Нянси — Юлия, са длъжни в продължение на една година да служат у своите господари Лионел и Плумкет. Двамата младежи наемат една кола и откарват своите нови „прислужнички“ Марта и Юлия.
В дома на Плумкет. Лионел и Плумкет са много учудени, че Марта и Юлия не могат да се справят с никаква домакинска работа. И не само това. „Прислужничките“ съвсем неохотно се подчиняват на нарежданията на своите господари. Обаче и двамата младежи са се влюбили в хубавите девойки — Плумкет в Юлия, а Лионел в Марта — и сега се стараят да ги приучат към работа. Марта съвсем обърква главата на Лионел и той й предлага да се оженят. Обаче девойката отказва, въпреки че и на нея й допада хубавият момък. Плумкет също ухажва усилено Юлия. Наставленията и ухажванията между младежите и „прислужничките“ така се объркват, че предизвикват редица весели сцени. Става късно и всички се прибират. Чак когато остават сами, леди Хариет и Нянси започват да разбират последиците от своето приключение. За тяхно щастие лорд Тристан е проследил колата на Лионел и Плумкет и е открил девойките. Той тихо се промъква в къщата, помага им да се измъкнат от прозореца и тримата успяват да избягат.
Кръчма край гората. Плумкет заедно с други селяни е дошъл тук, за да погледа ловците на кралицата. В гората цари голямо оживление. Дочуват се ловджийски рогове. Появяват се групи ловци, между които и Нянси. Плумкет веднага я познава и иска от нея да тръгне с него. Нянси се прави на учудена и с помощта на ловците се измъква. Идва Лионел, обхванат от дълбока скръб. Той не може да забрави Марта и силно страда по нея. Внезапно се появява леди Хариет. Лионел я познава и сърдечно я поздравява. Той отново й говори за пламенната си любов, но леди го отблъсква. Раздразнен, младежът й казва, че тя е негова прислужница и е длъжна да го последва. Но леди извиква своите приближени: този човек, когото тя никога не е срещала, й досажда; сигурно той е побъркан и трябва да бъде затворен. Ловците хващат Лионел и го отвеждат. В последния момент младежът успява да даде пръстена си на Плумкет с молба да го изпрати на кралицата.
В дома на Плумкет. Благодарение на пръстена, изпратен на кралицата, е станало известно, че Лионел е син на лорд Дерби, който невинно е бил оклеветен и изпратен в изгнание. Сега самата леди Хариет е дошла да моли Лионел за извинение и да му разкрие своята любов. Обаче Лионел я отблъсква; той не може да й прости жестоката обида, която му е нанесла. Леди Хариет се мъчи да се оправдае, като му казва, че тя самата е предала пръстена на кралицата — Лионел е непреклонен. Тогава тя се обръща за помощ към Нянси и Плумкет, които вече са се разбрали и сгодили.
Пред къщата на Плумкет. Леди Хариет е устроила весел празник, подобен на панаира в Ричмонд. Тук се веселят много хора. Всички пеят и танцуват. Леди Хариет идва облечена в селски дрехи и предлага на Лионел да остане у него не само за една година, а за цял живот. Влюбеният момък повече не може да овладява чувствата си и радостно я прегръща. Започва общо веселие.
МУЗИКА
Музиката на операта „Марта“ представлява низ от чудесни арии, ансамбли и масови сцени, пълни с живот, искрени радостни чувства, сърдечност и настроение. Нейната мелодическа привлекателност е забележителна. Особена сила на въздействие притежават лиричните сцени. В „Марта“ има няколко арии, които поради своята мелодичност, искреност на чувствата и поетичност се радват на огромна популярност. Такива са например арията на Лионел от трето действие, песента за последната роза на леди Хариет от второ действие и др.
Операта започва с прекрасна увертюра, съставена от мелодии на операта. Тя има характер на потпури. Изградена е върху лиричната мелодия от финала на второ действие, чудесната и весела песен на прислужничките от първа картина и темите на някои масови сцени.
В първата картина трябва да се отбележат наситеният с много лиризъм дует на Хариет и Нянси, както и изключителният по искрящата си веселост, бодрост и оптимизъм хор на прислужничките, който прозвучава няколко пъти в операта. Втората картина на първо действие е фактически голяма масова сцена. Особено хубав е смесеният хор на селяните. Тук се откроява и дуетът на Лионел и Плумкет. Картината завършва с голям финал, в който изпъква лиричният квартет на Хариет, Нянси, Лионел и Плумкет.
Второ действие е най-въздействуващо. То започва с остроумния и кипящ квартет между Хариет, Нянси, Лионел и Плумкет. В него има и хумор, и лирика, и непосредственост. Големият дует на Хариет и Лионел е едно от най-лиричните места в операта; тук е вмъкната и прочутата лирична песен „Последната роза“, написана в духа на немския музикален фолклор. Тя играе важна драматургична роля. Във второ действие трябва още да се отбележи и нежното ноктюрно. Действието завършва с малък терцет на Хариет, Нянси и лорд Тристан.
Третото действие започва с оркестровото встъпление в ритъма на бърз марш, след което идва бляскаво веселата „Песен за бирата“ на Плумкет. Интересна и изпълнена с много хумор е сцената между Нянси и Плумкет, както и ловджийският хор. Тук прозвучава знаменитата ария на Лионел. Тя е една от най-хубавите любовни тенорови арии в немската лирико-комична опера от първата половина на миналото столетие, която и до днес звучи в изпълнение на най-изтъкнатите тенори. Финалната сцена с конфликта между Хариет и Лионел е една от кулминациите на операта. Това е епизод, наситен с много чувства, и единствено в него проличава драматично напрежение.
В първа картина на четвърто действие се открояват арията на Хариет, пълна с любов и разкаяние, и наситеният с вълнуващи чувства дует на Хариет и Лионел, близък по характер на финала на трето действие. Втората картина всъщност е заключителната сцена на операта. Това е щастливият, ярко емоционален финал.
Този текст е част от книгата “Книга за операта”, автор: Любомир Сагаев. Година на издаване- 1983г. Издателство: Държавно издателство “Музика”, София.
