През сезон 2013- 2014 година Софийската опера и балет бе домакин на произведението на Джакомо Пучини „Турандот“. В тази чудесна опера в три действия и по либрето на Ренато Симони и Джизепе Адами взеха участие едно от най-талантливите български изпълнители.
Действащи лица и изпълнители:
Турандот- Мариана Цветкова 
Алтум- Мирослав Андреев
Тимур- Светозар Разнгелов
Калаф- Камен Чанев
Лиу- Цветана Бандаловска
Пинг- Александър Крунев
Панг- Пламен Папазиков
Понг- Даниел Острецов
Мандарин- Николай Петров
Оркестър, хор и балет
Диригент: Иван Ангелов
Режисьор: Пламен Карталов
Сценограф: Миодраг Табачки
Костюми: Йоанна Маноледаки, Елена Иванова, Анна Кирилова
Художествено осветление: Андрей Хаждиняк
Хормайстор: Виолета Димитрова
Концертмайстор: Теодора Христова
Консултант по пластика: Светлин Ивелинов
Тай-чи: Елена Пампулова
Асистент режисьор: Юлия Кръстева
Корепетитори: Милен Станев, Пелагия Чернева, Ивайло Иванов, Мариана Тотева
Помощник режисьори: Вера Белева, Росица Костова
Превод и субтитри: Симеон Тодоров
Енигмата Турандот
(статия от д-р Магдалена Манолова, поместена в брошурата, посветена на спектакъла, игран на сцената на Софийската опера и балет, сезон 2013- 2014 година)
В такова мрачно настроение Пучини композира Турандот. Единствено жестоката принцеса го изважда от това усещане, предизвиква го да се бори със смъртта. Често в състояние на транс Пучини нарича китайската принцеса убийца: „Тази императорска дъщеря и на мен не иска да се предаде и мен ще убие… Страхувам се, че никога няма да завърша „Турандот“. Изпитанието Туранодт, обаче, означава за него живот. Какво предизвикателство е загадъчната принцеса за Пучини в залеза на живота му. Защо избира тази героиня и този сюжет при възможни други теми – „Веселата душа“ и „Кръстоносният поход на децата“? Какво различно разбиране за „живия театър“ и музикалния език провокира жестоката принцеса в майстора на оперната драма. Може би енигмата Турандот е отговор на енигмата Пучини- Турандот. Защо Пучини избира Турандот? Той, който възхвалява цял живот любовта, е създал героини, които обичат, страдат, умират, жертват се за нея. Турандот е различна. Тя не познава любовта. Студена и жестока се превръща в палач за всеки, дръзнал да я пожелае за съпруга. Загадките й са изпитание – игра на живот и смърт. Защо играе тази нечовешка игра? Това разпалва въображението на Пучини. Познал ли е изобщо необяснимата загадка на любовта, на тайнствената женска природа след толкова успешни опуси? Изпитанието на Турандот е изпитание и за Пучини. Тя го държи в плен до последния му дъх. Живее в трепет и възторг, в творческа треска, която не ми дава покой денем и нощем. Като любовта. Красива и изтощителна. Зарежда го с енергия, дава му сили да се бори със смъртта. Вижда се като Калаф (четем в писмата му). Подобно на него и той се бори на живот и смърт за живота, за любовта. Намерил ли е отговор на загадката за вечната и необяснима любов. Сюжетът се разиграва в приказната фабула, екзотична и фатална, в жестокия свят на ритуала, в неопределено време. В случващия се ритуал на една жестока церемония сме свидетели на борбата между студената принцеса и обезумелия от страст Калаф. Това е борбата между Ерос и Танатос, между мъжкото и женското, изпитанието на вечната любов. Този универсален ракурс на китайската приказка провокира и различно от познатото за Пучини разбиране за „живия театър“. Той търси нови изразни средства. Тя, Турандот, изисква това. Той, който пише цял живот „единствено и само за театъра на действието“, тук залага на сблъсъка между Турандот и Калаф, на вътрешното напрежение и градация на емоции, а не на действието. В мащабното епично платно поверявана хора ролята на коментатор, а на оркестъра- свързващата роля на огромната сценична конструкция.
С тази екзотична повест за най-голямата загадка- любовта, Пучини се сбогува със света. Енигмата Турандот ражда най-великата опера: безсмъртието. Ражда незавършеното му творение за любовта, живота и смъртта, което „да потресе и грабне цялото човечество“. Енигмата Турандот търси отговор и в нашето време. Изгубили ли сме вярата в надеждата, в пламъка на истинската любов, разпознаваме ли я, можем ли да издържим на изпитанието й? Загадки, вечни и с различен отговор във всяко време.
