МУЗИКА
Музиката на „Пелеас и Мелизанда“ е нещо съвсем ново в цялата оперна литература. Ромен Ролан нарича появата на тази опера най-голямо събитие в историята на френската музика, а в едно свое писмо до Рихард Щраус изтъква, че след Монтеверди не е създавано толкова дълбоко произведение, изградено с такива прости изразни средства.
„Пелеас и Мелизанда“ представлява най-висшето достижение на полифоничното майсторство на Дебюси. С тази си творба композиторът се обявява против вагнерианството в музиката. Трябва обаче веднага да се добави, че и сам Дебюси не пренебрегва някои от средствата на Вагнеровата музикална драматургия особено от „Тристан и Изолда“. Той доста широко използува лайтмотиви и лайттеми, дори си позволява и лайттембрите.
Разкриването на душевните състояния и изобщо развитието на музикалното действие е възложено на оркестъра. Обаче и тук всичко е предадено дискретно, без внезапни изблици и несдържана емоционалност, някак недоизказано, нежно и деликатно.
Мелодическата линия в цялата опера е издържана в рамките на мелодичния речитатив, тъй като според творческото верую на композитора драмата и музиката в едно произведение не трябва да си пречат, а, напротив, трябва да изпълняват една и съща задача. Дебюси споделя защо е използувал изцяло в операта си мелодическата декламация: При слушане на някакво произведение зрителят е принуден да изпитва два вида емоции — едната, предизвикана от музиката, и другата — от артиста. Опитах се да обединя в едно тези емоции. Затова мелодията е почти антилирична. Тя е безсилна да предаде подвижността на човешката душа в живота. Това е възможно само в песента.
Хармоничният език в „Пелеас и Мелизанда“ е извънредно интересен и разнообразен, но и тук Дебюси избягва яркостта. Той използува широко така наречените „тристановски септакорди“ (състоящи се от две малки и една голяма терца) и особено много нонакордите. Както в цялото му творчество, и тук е дадено широко място на целотонната гама — пентатониката, като чрез нея композиторът е търсил преди всичко да получи някаква неутралност въпреки екзотичното й звучене.
Подчертано символистичният сюжет на Метерлинк е накарал композитора да бъде крайно въздържан в музикалната изразност. И в музиката всичко е само подсказано, намекнато е за него или е обрисувано със светлосенки, в преливащи се тонове. Темата на Голо е неясна мелодически и ритмически по-твърда. Мотивът на Мелизанда е мек и изразителен, но при първото му поднасяне (срещата й с Голо в първа картина) звучи малко рязко, предаден в горния регистър на обоя. По съвършено различен начин този мотив прозвучава при първата среща на Мелизанда с Пелеас, както и винаги в нов вид при по-нататъшното развитие на действието — в съответствие с душевното състояние на героинята. Такова развитие търпят и другите мотиви и теми.
Макар и много внимателно Дебюси използува в оркестъра доста широко звуковата живопис, но и тя е туширана, само намекната. В оркестъра са обрисувани до тънки подробности събитията на сцената.
Особено силни моменти в операта са сцената в подземията, когато Голо води Пелеас, сцената пред пещерата и др. В тази си творба Дебюси доказва, че може да се постигне силно въздействие върху слушателите без ярки музикални контрасти. Това личи особено в сцената на прощаването на Пелеас и Мелизанда и веднага последвалото убийство на Пелеас. Най-трайни впечатления оставя финалът на операта — смъртта на Мелизанда.
Този текст е част от книгата “Книга за операта”, автор: Любомир Сагаев. Година на издаване- 1983г. Издателство: Държавно издателство “Музика”, София.
