ПЕПЕЛЯШКА
Опера в три действия (четири картини)
Либрето Алла Герова*
[*34 Жена на композитора и авторка на либретата на неговите опери.]
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Мащехата — мецосопран
Живота, Хортензия, нейни дъщери — сопрани
Пепеляшка, заварена дъщеря на Мащехата — сопран
Леля Мелюзина (Феята) — сопран
Девойка в розово — сопран
Принца — тенор
Шута — тенор
Стар придворен — бас
Млад придворен — тенор
Глашатай — баритон
Кочияш — без пеене
Придворни, гости на бала, писари, джуджета.
Действието се развива в приказно време.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Когато Найден Геров пристъпва към създаването на „Пепеляшка“, той вече е автор на три опери, от които само първата „Паисий Хилендарски“ е поставена. Като човек, свързан отблизо с театъра, той разбира голямата нужда от български оперен репертоар, предназначен специално за деца. Откликвайки на тази потребност, Геров започва да търси подходящ сюжет. Действително преди това композиторът е работил вече в тази насока — „В една новогодишна нощ“, но това негово произведение, макар и да е на приказен сюжет, не е адресирано специално към малките слушатели. Сега композиторът се спира на популярната, приказка „Пепеляшка“. Либретото написва Алла Герова, която използува драматизацията на „Пепеляшка“ на съветската писателка Тамара Габе и я допълва с някои моменти от приказката на Перо. Сюжетът на „Пепеляшка“ е привличал вниманието на много композитори. Върху него са създадени редица музикално-сценични произведения — опери, оперети, балети. Опери са писали Росини (1817), Изуар (1810), Даниел Шайбелт (1814), Жул Масне (1899) и др. От балетите върху същия сюжет трябва да се отбележат произведенията на Дерланжер (1938) и преди всичко на Сергей Прокофиев (1945). Всички тези композитори са използували популярната приказка в различни нейни преработки и имат съществени различия в трактовката. В някои от творбите е премахнат фантастичният елемент, както например в операта на Росини, а другаде е засилен и т.н.
Найден Геров работи с увлечение върху „Пепеляшка“ и я завършва през 1964 г. за няколко месеца. Премиерата е на 7 февруари 1965 г. на сцената на Варненската народна опера под диригентството на Борис Черпански в сценична реализация на Любен Гройс.
СЪДЪРЖАНИЕ
Стая в къщата на Мащехата. Тя е превърнала заварената си дъщеря в слугиня и я нарекла Пепеляшка, тъй като мястото й било при пепелта. Мащехата и двете й дъщери Живота и Хортензия са все недоволни от Пепеляшка. Девойката трябва да се грижи за всичко: да пере, да чисти, да готви. Мащехата иска кафе, Живота — гребена, Хортензия — чехлите; за една хлябът е прегорял, за друга — баничките са студени. Всички се карат на нещастната девойка. На вратата се потропва. Пристигналият придворен съобщава, че по нареждане на кралицата тази вечер в двореца ще се състои бал. На него трябва да присъствуват всички, защото принцът ще избере бъдещата си жена. Мащехата и дъщерите посрещат с радост поканата. Започва трескава подготовка за бала. Пепеляшка едва насмогва да им помага при обличането. На Живота и Хортензия много им се иска Принца да се спре тъкмо на тях. Те дори започват да се гледат като съпернички. А за Пепеляшка балът е като някакъв приказен сън и тя се унася в мечти. „Само за минутка да можех да надзърна там“ — прошепва тя. Чули това, двете и доведени сестри започват да й се подиграват. Мащехата изпъжда от стаята Пепеляшка и подканва дъщерите си да побързат. Двете „съпернички“ все по-силно се страхуват една от друга. Те си разменят обиди. Внезапно се вмъква една бабичка. Тя разказва на Мащехата своята история. Някога тази къща била нейна и тя я подарила на племенницата си. Когато племенницата й умряла, къщата останала на нейния мъж, който се оженил за жена с две дъщери. После и мъжът умрял, а в къщата продължили да живеят вдовицата и двете й деца. Сега бабичката пита какво е станало с дъщеричката на нейната племенница. Мащехата не отговаря. Старицата моли да я оставят да живее при тях, но Мащехата грубо я изпъжда. След това тя нарежда на Пепеляшка да почисти добре къщата и заедно с дъщерите си отива на бала в двореца. Пепеляшка най-после остава сама. Тя се замечтава — колко ли е хубаво на бала! В този момент идва бабичката. Пепеляшка я познава — това е нейната стара леля Мелюзина. Девойката й се оплаква от своя тежък живот. Но, леля Мелюзина прекъсва разказа й, като казва, че и Пепеляшка трябва да отиде на бала. Слисаната девойка не й вярва, но Мелюзина прави някакво заклинание, с което превръща една тиква в колесница, две мишки в коне и един плъх в кочияш. С друго заклинание тя повиква от горите джуджетата, които носят рокля и пантофи на Пепеляшка. Джуджетата помагат на девойката да се приготви и я изпращат на бала. Но преди това Мелюзина предупреждава Пепеляшка: тя трябва да се върне в къщи преди полунощ, защото до тогава е силата на магията и конете и кочияшът отново ще станат мишки, а колесницата — тиква.
Зала в двореца. Танците отдавна са започнали. Само Принцът стои тъжен и гледа — танцуващите девойки. Шутът му пее закачлива песен: имало един принц, който не можел да си намери жена и останал стар ерген. Принцът го моли да престане с шегите си. Двамата започват да оглеждат девойките, но младият наследник на трона не харесва нито девойката в розово, нито Хортензия, нито Живота. Мащехата и двете й дъщери са отчаяни. Те забелязват, че Принца е поканил на танц прекрасна девойка. Това е Пепеляшка, която никой не може да познае. Принца, очарован от хубостта й, пита коя е, но Пепеляшка не отговаря. В разгара на танците се чува биенето на часовника. Неусетно е станало полунощ. Развълнуваната Пепеляшка веднага избягва. Тя дори не се спира да си вземе падналата от крака й пантофка. Принцът е огорчен — той не е успял да разбере коя е непознатата хубавица. Шута го успокоява и му предлага да намерят изчезналата девойка по пантофката й. Принца веднага заповядва на писарите да подготвят заповед за търсенето на Пепеляшка из цялата страна.
Царските пратеници търсят навсякъде непознатата девойка. Глашатаят обикаля страната и чете строгата заповед на Принца: всички девойки от царството да премерят кристалната пантофка. Изпълнени с надежда много момичета се мъчат да обуят пантофката, но тя не става на нито една.
Двор до къщата на Мащехата. Пепеляшка унесено си спомня за чудно прекарания бал. От тази вечер са й останали само спомените и едната пантофка. Дочува се гласът на глашатая, който чете царската заповед. Заповедта отново събужда надежда у Живота и Хортензия и те започват да се готвят за посрещането на царските пратеници. Двете момичета изпъждат Пепеляшка и любезно приемат придворните. За голямо огорчение на Живота и Хортензия пантофката не приляга нито на едната, нито на Другата. В този момент пристига самият Принц. Придворните му съобщават, че това е последната къща в царството, а те така и не са могли да намерят изчезналата пантофка. Принцът е обхванат от дълбока скръб — щом я няма тази, която е обикнал, той няма да се ожени. На излизане обаче Шута забелязва край вратата една малка дървена обувка и пита на кого е. Мащехата случайно отговаря, че е на слугинчето й. Принца се скарва на Шута — сега не му е до шеги. Обаче дворцовият смешник настоява да види девойката. Идва Пепеляшка и премерва пантофката. За голямо изумление на всички тя й приляга точно. Тогава Пепеляшка изважда и втората пантофка. Вече никой не се съмнява, че Пепеляшка е търсената красавица. Пред объркания Принц се появява Мелюзина и му разказва истината. Принцът щастлив прегръща намерената годеница.
Този текст е част от книгата “Книга за операта”, автор: Любомир Сагаев. Година на издаване- 1983г. Издателство: Държавно издателство “Музика”, София.
