Както отбелязах в хода на първата част на анализа, изразената стилистична доминанта на романа на Х. Хесе „Степният вълк“ е психологизмът. Руският литературовед Андрей Есин пише за три основни вида психологизъм, обособени в зависимост от начина на изразяване в литературното произведение – експлицитен (пряк), скрит (косвен) и обощаващ предните два. В „Степния вълк“ психологизмът е предимно експлицитен, изразен в самоанализа на героя, в директното назоваване и описание на неговия вътрешен свят. Но някои композиционни части на творбата имат характер на косвен и обобщаващ психологизъм. Такива части са „предговорът на издателя“ и „трактатът за степния вълк“, в който героят е описан в трето лице.
„Предговорът на издателя“ дава най-обективната оценка на героя, наблюдение отвън. В тази част на романа психологизмът е изразен в косвена и обобщаваща форма. Индиректният психологизъм се проявява, когато личността на героя се описва така, както разказвачът го вижда отвън. Така се създава портрет на героя. Например, когато говори за нов гост на леля си, авторът на предговора споменава как, едва прекрачвайки прага на къщата за първи път, той „като птица“ отметна глава назад, вдиша и отбеляза приятната миризма. Всичко това веднага показва на читателите ексцентричността, странността на посетителя. Облечен е в модерно удобно палто, има красив кожен куфар и гардероб, покрит със стикери от различни чуждестранни хотели, лицето му е гладко избръснато, но в същото време има небрежен вид и „странна усмивка“. Всичко, което се случва, сякаш го кара да се смее, сякаш е „дошъл от друг свят.“ Авторът на предговора дава не по-малко подробности, описвайки стаята и начина на живот на героя. Хари Халер веднага започна да украсява стаята с различни картини, илюстрации, столове и рафтове, покрити с книги с множество отметки и коментари, което говори за многостранните интереси на героя. Но този положителен образ е снабден и с тревожни подробности – „прашен скицник с бои“, бъркотия в стаята, много бутилки алкохол. Илюстрациите по стените непрекъснато се сменят, а съдържанието на книгите е чисто художествено. Хари не спазва режима на сън и диета, понякога не напуска къщата по цели дни. Той страда от различни заболявания. Води затворен и самотен живот. Всичко това създава противоречив, странен образ, усещане за някаква безполезност и безредие в героя.
Освен косвената форма на психологизма има и обощаваща. Авторът на предговора назовава и интерпретира по свой начин състоянието на героя. Нарича го „гений на страданието“, смятайки, че е болен от „болестта на самата епоха“ и дори прави опит да обясни причините. Вижда ги в това, че „благочестивите родители възпитават децата си в духа, който поставя в основата на възпитанието „потискане на волята“, учейки ги да „мразят себе си“. И „по този начин целият му живот е пример за това, че без любов към себе си, любов към ближния също е невъзможна.”
Основният начин за изразяване на психологизма в романа е неговата най-директна, изрична форма – интроспекция, която е разсъждението на героя за себе си, подробно описание на вътрешното му състояние.
В Записките на „Степния вълк“ може да се проследи вътрешната свят на Хари Халер, неговия ход на мисли. Пред читателя се очертава изключително противоречив образ. Героят противопоставя себе си на другите хора. Например, той описва как в младостта си „пиянски попива атмосферата на самота и тъга в съня си“, „пълен с дълбоко щастие и дълбока поезия“, нарича апартамента си „клетка”. Многократно в изповедта му се повтаря фразата „не за всеки”, която носи мотива за изключителността, изолацията от другите хора. Самият той е излязъл от филистерската среда – но говори за презрение към филистерите, като в същото време е привлечен от тях. И така, той казва, че никога не е живял никъде, освен във филистерски къщи. Нарича пространството между стълбите на къщата, която за него е олицетворение на чистота, ред, комфорт, задоволство го нарича „храм“ и често седи пред него за дълго време.
Романът използва и такива индиректни техники на психологизма като детайлите на природата и града. Градът се описва с образи като „влажен асфалт“, „тъпи отблясъци“, „мъртва църква“, „черна бездна на алеята“, а природата – „студен дъждец“, „гъст здрач“, „оловно утро“, които не по-малко отразяват болезненото състояние на героя, отколкото прякото описание.
Образът на джаз музиката е контрастен – тя е „трескава“, „гореща“, с „весела, груба дивотия“, „искрена, наивна чувственост“, [11] пробуждаща инстинкти, оставяща впечатление за „момчешка свежест“.
