ПАНКО АНЧЕВ един от водещите български литературоведи и историци на литературата. Роден е през 1946 година във Варна. Завършил е специалността „Българска филология” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Дълги години е работил като редактор, главен редактор и директор на издателство “Георги Бакалов”- Варна. В момента е главен редактор на списанието за литература и изкуство „Простори”. Почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки” в Москва. Автор е на множество книги, между които „Философия на литературната история”, „Разумът в българската история”, „Друг начин на мислене”, „Руският разум”, както и на поредицата “Българският ум” на издателство “Захарий Стоянов”. Член е на Съюза на българските писатели и на Българския ПЕН-център.
Съвсем скоро на книжния пазар ще се появи и новата му книга „Въведение в П.К.Яворов. Опити върху творчеството му“.
Защо спряхте избора си като литературен критик върху творчеството на Яворов?
Всичките ми книги, които пиша и издавам през последните 20-25 години, са замислени и подготвени още в студентските ми години. Разбира се, тогава всичко е било смътно, приблизително, повече като желание и амбиция отколкото като реално намерение и дори убеденост, че един ден наистина ще ги напиша. Но слава Богу, една толкова дълга подготовка завърши с тази книга.
Яворов е велик поет, изразяващ духа и същността на една нова епоха, която бележи окончателния край на възраждането и навлизането на българското общество в нова фаза от своето социално-политическо и икономическо развитие. Яворов свидетелства за тези нови процеси, осмисля ги и изразява дълбоките промени и в човешката личност. Да изследваш Яворов, означава да изследваш едно сложно, драматично и загадъчно време, което не е изследвано по начина и по методологията, които аз прилагам.
Как се отнася литературната наука към Яворов в нашето съвремие?
Днешната литературна наука продължава да чете Яворов и да го тълкува. Мисля обаче, че тя продължава да го прави в един традиционен и недостатъчно ефективен начин, като подчертава все още предимно външните неща или отделни факти от неговата биография.
Повече от век след гибелта му, с какво Яворов все още предизвиква изследователския Ви интерес? Какво недоизказано има за личността и творчеството му?
Яворов е велик поет, драматург, публицист, критик, театрал със сложна и трагична житейска съдба. Той живя кратко, но много бурно и мъчително. Това проличава и от творчеството му.
Но аз мисля, че той е и мислител, изразяващ обществените идеи на своето време, със своя представа за литературата и функцията й в обществото, със своя поетика. Тези именно идеи изследвам аз и търся социалното съответствие на творчеството му. Или по-точно: чета неговото време чрез и през творчеството му. И се надявам това да може да се прочете в моята книга.
Разкажете за предстоящата Ви книга за Яворов.
Това, което казах по-горе, е моята книга. Тя е по-различна от досегашните монографични изследвания на Яворов. Опитвам се да отида по-далеч от там, до където другите изследователи преди мене са спирали.
Колко време Ви отне писането на книгата и всички предхождащи дейности?
Самото писане не ми отне кой знае колко време. Аз пиша бързо, стига да съм готов предварително с това, което ще пиша. Казах преди, че съм размишлявал за подобна книга още като студент (а това е преди половин век). Не знам колко пъти съм чел и препрочитал творчеството му, отделни негови творби; доста време ми отне да чета изследвания за Яворов. Имам чувството, че и тази книга съм писал цял живот…
Споделяте ли виждането на Пантелей Зарев, който твърди, че „Яворов е най-модерният и най-вглъбеният ни поет до Първата световна война“? Защо го споделяте или отхвърляте?
Не, не го споделям. Аз не споделям изобщо оценки от рода на „най-голям“, „най-модерен“, „най -европейски“ и пр. Яворов е поет на българската модерност. Т. е. на модерната епоха, която започва още в средата на 18 век с преп. Паисий Хилендарски. Аз давам в книгата си други определения на този велик поет.
Какъв образ на Яворов изграждате на страниците на книгата си?
Бих искал образът на Яворов като личност, поет, драматург, политически деец, театрал, който изграждам, да е доста близо до реалния. Във всеки случай, към това се стремял.
Смятате ли, че Яворов става жертва на силата си, на аналитичната си мощ? Дълбаенето в тайните на познанието не довеждат ли до крах автора?
Яворов е продукт на едно сложно и преходно време. Такива времена предизвикват множество лични и обществени драми и трагедии. Един от потърпевшите е и Яворов. Той живя трудно и мъчително, но създаде велико творчество. Това отреди за него Господ!
Как разглеждате Яворов- в образ на трагик или по-скоро като пламенен мечтател и яростен защитник на своите идеали?
Разглеждам Яворов като велик творец и неутешим страдалец, като типичен представител на своята епоха.
Интервюто проведе Стефани Стефанова
