Сайт за театър, изобразително изкуство, журналистика…

Първите стъпки на руската журналистика

   Литературните списания в Русия са едни от фундаментите, върху които се изгражда цялата журналистика в страната. Те са тясно свързани с политиката и често изразители на едни или други обществени търсения. На страниците на тези списания могат да се видят имената на знаменити руски историци, театрални дейци, литературни критици, поети, писатели, учени, журналисти в качеството им на майстори на перото. Именно това способства независимо от доминиращата политическа линия, тези издания да се характеризират с висока степен на прецизност, информираност на авторите, както и компетентни и аргументирани текстове.

   Литературните периодични издания в Русия се разделят на няколко основни групи:

– литературно-художествени;

– литературно-политически;

– критико-библиографски;

– историко-литературни;

– сатирични;

– хумористични.

   В периода между XIX и XX век в руската журналистика са най-разпространени литературно-политическите списания. В тези издания централно място е заемал коментарът на актуалните политически и обществени теми. Това е и една от причините в цялата история на руските литературни списания, а и в периодиката въобще да доминират теми, тясно свързани с политическата история на страната.

   Първото литературно списание в Русия е „Трудолюбива пчела”. Изданието започва да излиза през 1759 година, а негов редактор е Александър Сумароков. Поет, драматург и родоначалник на класическия театър в Русия Сумароков публикува голяма част от съчиненията си именно в „Трудолюбива пчела”. По стъпките на Сумароков тръгват преподавателите и завършващите Сухопътния болярски корпус в Петербург, които през 1759 година започват да издават списание „Свободно време”. Първите литературни списания, които излизат в Москва са „Свободни часове” през 1763 година и „Добро намерение” през 1764 година.

   През 1769 година под покровителството на Екатерина II започва да излиза сатиричния седмичник „Сбирщина”. Интересът към подобен тип издания нараснал и в рамките на няколко години излизат десетки сатирични списания като тези от 1769 година „Ни рак, ни риба”, „И това, и онова”, „Адска поща”. През 1770 излиза от печат и списание „Дърдорко”. През 1772 година се появява списание „Живописец”, две години по-късно през 1774- сп. „Кесия”. По-късно традицията на сатиричните издания е продължена от „Сатиричен вестник” (1790-1792), както и от списанията на Иван Крилов „Зрител” (1792), „Санктпетербургски Меркурий” (1793), както и „Поща на духовете” през 1789 година.

   Едно от списанията, оформящи облика на руската журналистика е „Московски дневник”. Списанието излиза под редакцията на Николай Карамзин между 1791-1792 година. На страниците на списанието се публикуват стихове и проза като първоначално е имало специализирани раздели за литературни и театрални рецензии. Карамзин публикува и множество информационни бележки за европейската литература и театралните спектакли на Стария континент. Карамзин е основател и на първото руско политическо списание „Вестник Европа” през 1802-1830г.

   В началото на XIX век голяма част от изданията са пряко или косвено свързани с появяващите се по това време литературни общества. Представителите на „Свободното общество на любителите на словесността” издават през 1802 година списание „Музически свитък”, както и „Списание на руската словесност” през 1804г. От изданията, излизали в началото на XIX век, най-дълъг живот има сп. „Син на отечеството”, който излиза между 1812 и 1852 година под редакцията на Николай Греч. В подзаглавието на изданието е упоменато, че това е „списание за история, политика и литература”. Важно място в литературния живот от първата третина на XIX век заемат алманасите. По-известни сред тях са: „Полярна звезда”, „Северни цветя” и други.

През 20-те и 30-те години на XIX век се появяват и първите многостранни издания, засягащи всички сфери от културния и социален живот като „Московски телеграф” (1824-1825). Бързо бива последван от „Московски вестник” (1827-1830), „Телескоп” (1831-1836), „Европеец” (1832), „Московски наблюдател” (1835-1839). Най-четено от този период е списание „Отечествени записки”, което излиза между 1939 и 1867 година. Изданието става особено популярно със статиите на Белински през 40-те години на XIX век. Не по-малко успешен е бил и вестник „Маяк” (1840-1845), но със значително по-кратък живот.

   Почти всичко литературни издания от този период се издават от частни лица като е имало само едно издание, посветено на литературни въпроси, създадено от държавата и това е „Вестник на Министерството на народната просвета” (1834-1917).

   Обликът на вестниците и списанията от 40-те години на XIX век, както и по-късно в основата си се определят от възгледите и политическите пристрастия на издателите. Поради това за никого не било учудващо, че сменяйки собственика си едно издание, то веднага променяло и своя облик, насоченост и съдържание. Подобна била съдбата на „Съвременник”, създаден от Пушкин през 1836 година. До 1846 година списанието е редактирано от Пьотр Плетнев и се е характеризирало с аполитичност. Не така стоят нещата от 1847 година, когато начело на списанието застава Николай Некрасов и определя посоката на изданието като изразител на радикално-революционната публицистика.

   Подобна съдба има и списание „Отечествени записки”, което след оттеглянето на Белински през 1847 година променя своите позиции и попада под редакционната политика на Некрасов и Салтиков-Шчедрин. „Вестник Европа” също тръгва в друга посока и излизайки отново през 1866 година, то вече е изразител на умерено-либерални възгледи.

   През 50-те и 60-те години на XIX век литературните издания в Русия разглеждали литературата през призмата на политиката и идеологиите. Примери в тази посока са революционно-демократичните „Съвременник” и „Отечествени записки”, радикално настроените „Руска дума” и „Дело”, умерено-либералният „Вестник Европа”, както и славянофилските „Руска беседа”, „Време”, „Епоха” и други.

Автор: Стефани Стефанова

Руската журналистика през втората половина на XVIII век

Руската култура и литература през XVIII век бележат сериозен възход. Пример в тази посока е бурното развитие на книгопечатането. За първите години от царстването на Екатерина Велика в страната са открити 12 печатници, в това число и 2 частни. А след указа на императрицата от 1783 година, позволяващ създаване на частни печатници, само за няколко години от две, те наброяват вече 20.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *