
XVIII век е забележителен за развитието на руската култура и образование. Този век бележи разцветът си благодарение на хора като Дмитрий Кантемир, въплътил в себе си представата за всестранно развита личност, владеейки осем езика, свирейки на множество музикални инструменти и успявайки да развие натурфилософските идеи на ван Хелмонт. Освен него, тласък на руската култура и наука дават Александър Сумароков, Денис Фонвизин, Николай Карамзин, както и Михаил Ломоносов. Именно с името на последния е свързано и едно от най-значимите събития в руския живот през XVIII век- създаването и откриването на Московския държавен университет през 1755 година. Към университета е създадена гимназия, библиотека, книжарница, както и вестник „Московски ведомости“. Само три години след откриването на университета, от печат започва да излиза и първото в Русия научно-популярно и литературно списание „Ежемесечни съчинения“, което се издава от Петербургската академия на науките межди 1758- 1762 година. Самата Академия е също едно от достиженията на руския XVIII век, защото е създадена с указ на император Петър I през 1724 година.
През XVIII век руското общество се развива изключително бързо в културен аспект и неслучайно в средите на руската интелигенция от този период благоприятно място намират идеите на френските просвещенци като Декарт, Дидро, Монтескьо, Волтер, Даламбер, Русо и други, пред които се прекланя и самата Екатерина Велика, която следва в своето управление нормите на просветния абсолютизъм. В Русия през XVIII век се разпространяват съчиненията на Волтер както в оригинал, така и в превод на руски.
През втората половина на XVIII век активно се развива и научна дейност. На преден план излизат имената на астронома Румовски, биолозите Крашенинников, Лепехин и Озерецковский и други. Освен в Академията на науките, голяма част от теоретичните постановки и практическата работа в сферата на икономиката се извършва в т.н. Свободно икономическо общество, учредено през 1765 година и създало първото икономическо списание в страната „Трудове на Свободното икономическо общество“.
Руската култура и литература през XVIII век бележат сериозен възход. Пример в тази посока е бурното развитие на книгопечатането. За първите години от царстването на Екатерина Велика в страната са открити 12 печатници, в това число и 2 частни. А след указа на императрицата от 1783 година, позволяващ създаване на частни печатници, само за няколко години от две, те наброяват вече 20.
От 1759 година е първият опит за издаване на частен вестник. Става дума за „Трудолюбива пчела“ на Александър Сумароков. Опитът се оказва неуспешен и още през първата си година, изданието спира да излиза.
В края на 60-те и началото на 70-те години на XVIII век голяма популярност набират сатиричните издания. По-голяма част от тях са свързани с името на Николай Новиков. Той е считан за една от най- значителните фигури на Руското Просвещение, изявяващ се като журналист и издател. Сатиричните му списание, сред които „Търтей“ 1769-1770, „Живописец“ 1772 и „Кесия“ 1774 година се ползват с голяма популярност и уважение. Освен хумористични списания, Новиков издава и научни и научно-популярни списания като „Икономически магазин“. А през 1779 година взима под аренда печатницата и правата за издаване на вестника на МГУ „Московски ведомости“. Със своя талант и остро журналистическо перо, Новиков успява да възроди вестника. Наред с новините, в изданието място започват да намират текстове за литературата, изкуството, библейски и художествени текстове, научно-исторически и педагогически статии. През 1875 година Новиков започва нова инициатива и издава безплатно приложение към вестника- първото младежко списание „Детско четене за сърцето и разума“. В програмната статия на списанието Новиков заявява, че изданието е достъпно за подрастващите и юношите, а материалите вътре варират от приказки до природонаучни и исторически текстове. Новиков си поставя за задача с това списание са възпитава патриотизма в децата, да ги научи да уважават труда. Особено внимание обръща на темата за крепостните селяни и за уважението, което заслужават.
В периода 1773-1775 година в Русия избухва въстание на крепостните селяни и то заедно с избухналата през 1789 година Френска революция коренно променят отношението на императрицата към опозицията и свободата на словото. Търпението на Екатерина II преляло, когато от печат излиза книгата „Пътуване от Петербург до Москва“ на Александър Радишев. След излизането ѝ са предприети гонения срещу автора, както и срещу журналисти, които преди това са се ползвали с уважение от властта. Тежка участ сполетява и Новиков. През 1789 година е прекратено издаването на „Московски ведомости“ под негово ръководство. С издаването на вестника започват да се заемат професори от МГУ. През 1792 година Новиков е арестуван под претекст, че издава и разпространява забранени масонски книги. Присъдата била 15 години затвор в Шлиселбургската крепост, но с идването на власт на Павел I, Новиков е освободен, но така и не успява да се върне към издателска дейност.
С възходи и падения, така века на Просвещението оставя в Русия следа в журналистическото дело. Важно е да се отчетат фактите, че над 100 издания биват създадени. Някои вестници и списания излизат едва няколко пъти, други имат няколкогодишен живот, но независимо от продължителността си те оставят своята следа и голямо значение в националната литература, култура и история на Русия.
Автор: Стефани Стефанова