Сайт за театър, изобразително изкуство, журналистика…

Рицарят без броня

Качеството не се заключва в броя на зрителите в залата, а в силата на емоцията и вдъхновението, което поражда у зрителите спектакълът

„… ясно се чуваше вопълът на отчаяние

на една твърде нежна и крехка душа,

която жадува светлина, жадува чистота…“

Максим Горки

Роза сред блато от тръни… Оцеляване на предела в 21 век… Нисичкият странник- астрономическо чудо… Човекът, който говори ясно и просто… Меланхолията и тъгата в дълбоките му сини очи… Човекът, който оживява само на сцената… Човекът, който промени представите за възможностите на театъра… Това е геният, който се събуди от следобедната си дрямка- Мариус Куркински.

„Белег на великия дух е да презира големите

неща и да предпочита умереното пред

прекомерното“

Сенека

Мариус е емоция. Той обича страстно, страда силно, плаче безутешно, смее се като за последно… Истински хамелеон на сцената. Хамелеон, в който винаги пламти доведения до крайност стремеж към съвършенство на формата. Меланхолията, която лъха от него, не го прави слаб. Той сякаш се преражда от всяка капка тъга и привидна безпомощност. Но той е истински, голям, непобедим титан на сцената.

Театърът- първа и последна спирка

      През 1913 година Осип Манделщам пише в книгата си „Франсоа Вийон“ следния текст по отношение виждането си за „бащата на френската поезия“ Пол Верлен: „Астрономите точно предсказват повторната поява на една комета след огромен период от време. За онези, които познават Вийон, появата на Верлен представлява именно такова астрономическо чудо.“ Куркински е едно чудо, подобно на Верлен. И двамата се противопоставят на утвърдените вече не само художествени форми, но и социални такива. Това бунтарско поведение, заявено съвсем дискретно, носещо толкова топлина, чувство и красота карат зрителя да ги усеща толкова близки като сетивност. Толкова близки до хората и толкова далечни. Мариус на сцената е едно чудо, една безкрайна емоция, той води диалог за света такъв, какъвто е и такъв, какъвто искаме да бъде. „Астрономическо чудо“ ли? Да, навярно по сцените на българските театри ще се качат и по- талантливи артисти, но Мариус не отрича истините, той говори за тях. Мариус не се крие зад маската на таланта. Напротив, той взима таланта в ръце и с негова помощ пресъздава невероятни светове, кара зрителите да тръпнат, да се замислят, сърцето да се разтупти, душата да се разбунтува. С безспорния си талант, той взривява сцените с последните си изпълнения в моноспектакъла „Сънят на смешния човек“ и ролята на Клавдий в постановката „Хамлет“.  

Мариус е онзи странник, така необходим на всички. С оглед на това да остане неразбран, той открива сърцето си с цялата пълнота и безгрижност на едно дете. Мариус Куркински не може да бъде разбран, той не е обикновен ребус, той е Енигма. Той е като светкавица в небето, когато се появи плаши, но без нея, трудно намираме своите ориентири.

„Две неща трябва да помним и да затвърждаваме

в себе си: нито да обичаме живота твърде много,

нито да го ненавиждаме прекалено много.“

Сенека

В очите на Мариус се чете една тъга, разочарование от света, от духовния хоризонт на човек, от студеното настояще, от измамното бъдеще. Вглеждайки се в сините му очи откривам една чисто човешка тъга от реалността, от сблъсъка на въжделенията с трагедията на съвременния човек. При Куркински театър и живот са две припокриващи се понятия. Театърът е неговия живот, а животът е една театрална постановка, един низ от истини, от противоречия, един път към себе си, към познанието, към красотата и най-вече път към доброто. 

          Но за мен, скромният зрител е удоволствие да бъда негов съвременник и да мога да се наслаждавам на „астрономическото чудо“ Мариус Куркински!

 „Големият ми страх е от това,

 че трябва да стана по-добър човек.

 Дали ще успея преди смъртта да го направя?“

Мариус Куркински

Мариус е явление в българския театър. Негови впечатляващи слова, които и  до днес отекват в съзнанието на публиката са: „Искам да се превърна в театър. Искам да влизам от ангажимент в ангажимент, без пауза, и всички тези неща да разказват една история – историята на един човек. Искам самият аз да изчезна и да се превърна в някаква красота.“

„Роден си, човече, за да губиш, за да гинеш,

да се надяваш, да се страхуваш, да тревожиш

и другите, и себе си, да се боиш от смъртта

и да я желаеш- и най- лошото: никога да не

знаеш докъде си стигнал.“

Сенека

Автор: Стефани Стефанова

Откъс от филма “Някой посети душата ми” по романа “Братя Карамазови” на Ф.М. Достоевски. Режисьор на филма е Стефан Ненков Щерев. Лентата излезе през 2015 година.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *